Как се крадеше бензин едно време и как можеше да се купи Москвич за 63 левa

Всяка седмица Румен И. изкарва трабанта от гаража си край Руски паметник и се отправя към квартал „Орландовци“. Едно от онези места в София, където по неписан „закон“ частната инициатива и предприемчивост намират прекрасни условия за изява в малките дворчета, бараки, мазета и тавани. Всяка седмица Румен И. взема със себе си и вече очуканата от употреба метална туба и се отправя към едно от малките дворчета, където, скрит от недоброжелателни погледи, я пълни с държавен бензин.

Тази седмична „услуга“ му прави познат шофьор, който има още няколко подобни клиенти. Румен И. скрива напълнената туба зад седалките. Той много добре знае какви неприятности може да има, ако бъде открит с пълната туба. Знае и още нещо. Че ако бъде заловен с индикиран бензин на стойност до 10 лв., ще бъде принуден да заплати глоба от 200 до 500 лева. Затова никога не слага по-голямо количество в резервоара си. По негови сметки дори и да го заловят и глобят, той отдавна ще „си е изкарал арите“. Успокоява го и слухът, че контролните органи избягват да правят проверка на двутактовите коли, в които бензинът се смесва с масло. Това още повече го изпълва с увереност, че малката му хитрост ще остане неразкрита.
Румен е доволен от сключваните сделки. За 10 литра заплаща едва 3,50 до 4,50 лева. Той обаче не включва в сметката двата загубени часа, които са му били необходими, за да отиде до своя таен снабдител и да се върне, времето, в което го е чакал, и неизбежното разливане на бензин при двойното прехвърляне от туба в туба. Доста напрегнат при извършването на цялата операция, Румен по-късно се усмихва снизходително, като види спрелите коли на бензиностанцията. За него собствениците им са просто лишени от предприемчивост…

Ако решим да вникнем в психологията на тези хора, ще се удивим на тяхната убеденост, че извършваното от тях престъпление е дребно, поради което се наказва единствено с глоба. Те се ръководят от правилото „риск печели, риск губи“ и уверено залагат на добрия си шанс, без да си дават сметка за тежките последици, когато бъдат заловени с индикиран бензин в резервоара. От разкази на чашка за зле изпатили си колеги шофьори или по други пътища някои са чували за една допълнителна разпоредба на Наказателния кодекс (Д. в., бр. 89 от 1979 г.), която предвижда и конфискация на личното превозно средство. Член 218-а, алинея 2 от НК гласи: „Когато течните горива са предназначени за моторни превозни средства, съдът вместо глоба постановява конфискация на МПС на дееца…“ Но дори и когато този текст им е известен, като заплаха това им се вижда нещо далечно, което няма да ги засегне.
Някои от „търсачите“ на евтин бензин се изхитрят да измислят подходящи оправдания, вписани в протоколите на органите на КАТ: бензинът им бил нужен за боядисване, за почистване на някоя автомобилна част или за нещо друго. Целта е ясна — да спасят поне колата си. Но не винаги това им се удава.

Москвич за 63 лева

Явно е, че не може да купите автомобил на такава цена, но съществува сериозна опасност тя да е достатъчна, за да го загубите. Това вече се е случило на 25-годишния Запрян П. от София, който е бил заловен с 90 литра държавен бензин на стойност 63 лева (по старите цени). Освен че е осъден условно на 4 месеца лишаване от свобода, той се е разделил с леката си кола москвич.
Само 80 литра държавен бензин са били достатъчни Димитър С., също от София, съсобственик на автомобил ВАЗ, да получи 6-месечна условна присъда и да бъде конфискувана половината от стойността на лекия автомобил. Интересно е, че Стефанов е възрастен човек, който е напълно наясно относно извършеното от него, а и се ползува с името на активен общественик.
Неговият случай е изключение. По данни на Софийския районен съд заловените нарушители са предимно млади хора, чието образование рядко надхвърля основно или средно. И почти без изключение всички притежават чисто съдебно минало. Нещо повече, представените в съда характеристики от местоработата и местоживеенето им са отлични. Те са изпълнени с определения от рода на: дисциплиниран, скромен, инициативен…
В характеристиката на Радостин М., студент от София с много добър успех, пише дори: „Планира правилно работата си…“ Вероятно тази му плановост го е довела до условна присъда лищаване от свобода за 6 месеца. Причината отново е туба с бензин за личния му автомобил.
Трудно е да се обясни защо тези хора проявяват неблагоразумието да изгубят автомобила си, който съвсем не е евтин, заради няколко „спестени“ лева. Лекият начин, по който са се лишили от колата си, навежда на мисълта, че може би по същия лесен път са я и придобили — без всекимесечни спестявания и дългогодишно чакане в ДСО „Мототехника и автосервиз“…

Какво носят водоноските?

Впечатляваща е солидарността, с която голяма част от нарушителите се опитват да укрият своя снабдител. Любимото и най-често срещано обяснение, записано в съдебните протоколи, е, че са напълнили тубите от спряла на улицата водоноска. Естествено никой от тях не помни номера на колата, нито на шофьора. Ако все пак в това твърдение има известна доза истина, ръководителите на Стопанско предприятие „Чистота“ трябва сериозно да се замислят дали техните зилове-водоноски не са се превърнали без тяхно знание в бензиновози!
Другото най-често срещано оправдание на заловените с индикиран бензин автомобилисти е, че са останали без гориво на пътя и на вдигнатата им за помощ ръка са спирали единствено държавни коли. Разбира се, и те не помнят нито номера на колата, нито името на шофьора, който ги е „спасил“ в трудния момент.
Въпреки грижата на шофьорите да укрият тайните си снабдители неведнъж и те се изправят на подсъдимата скамейка за присвояване на държавно гориво. Най-често това са водачи на товарни автомобили. Без тези самозвани търговци не би имало шофьори, опитващи съмнителната сладост от покупката на по-„евтин“ бензин. Търсене и предлагане, клиенти и продавачи вървят ръка за ръка, взаимносвързани и в „черните“ сделки, и в съда.

Злоупотребата с течни горива не се свежда само до присвояване на бензин. Публикувани бяха фрапиращи данни, че в едно село от колонката за нафта за битови нужди за цял зимен сезон са били продадени 16 литра. А в същото време почти всяка къща в селото е разполагала със стотици литри нафта. Откъде са се появили? Разбира се, чудеса няма. Причината за това мистериозно изобилие е в занижения контрол в някои аграрно-промишлени комплекси. Това е отворило клапана на задръжките и е дало кураж на недобросъвестни водачи на трактори и тежки селскостопански машини, работещи с нафта, да продават тонове държавно гориво. Така например Благой Д., жител на гр. Нови Искър, е присвоил от 1977 г. до 1984 г. 2600 литра нафта, собственост на АПК „Средец“, на стойност 1040 лева. Наложеното му наказание година и шест месеца лишаване от свобода и 500 лева глоба ще подействува отрезвяващо върху всички кандидати за подобно замогване.
Броят на шофьорите, които смятат, че могат безнаказано да горят индикирано гориво, се увеличи в последно време. Констатацията е на органите на КАТ. Розина Гунчева, зам.-председател на Софийския районен съд и ръководител на наказателната му колегия, допълва: „Тези дела са еднообразни, дори са скучни. Защитните тези на нарушителите се повтарят — провинилите се признават всичко, но при прочитане на присъдата реагират по един и същ начин: „Нима е възможно за една туба бензин да бъда толкова строго наказан?“

Интересна подробност е, че нарушенията се регистрират по-често в големите градове. Съдията Атанасов от Софийския районен съд, доскоро на работа в гр. Исперих, споделя, че за годините, прекарани там, не е имал нито един случай на злоупотреба с държавен бензин. Според него това се дължи на факта, че малко преди постъпването му там са били наложени строги наказания на заловени нарушители. Информационните канали в малките населени места са много по-сигурни и добре разклонени. В анонимността на големия град, изглежда, нарушителят се надява, че проверките ще го отминат, че ще остане незабелязан и безнаказан във върволиците автомобили.
Сигурно сте чували реплики от рода на тази: „Половината лични автомобили в България се движат с държавен бензин.“ Разбира се, твър дението е силно преувеличено, но то съдържа и доза истина. Туба по туба от хиляди товарни автомобили се източват големи количества бензин, загубата от които е практически неизчислима.
Причините за тази тревожна констатация са много. За съжаление контрол на автомобилистите в това отношение извършват единствено органите на КАТ. На тях най-малкото физически им е невъзможно да пресеят огромния поток автомобили и да заловят всички нарушители. Къде по-ефикасен би бил прецизният вътрешноведомствен контрол в стопанските организации, които могат отблизо да следят всеки литър преразход, всеки надписан кило метър. Наистина съществува стимулиране на икономиите, извършени от водачите на служебните автомобили. Но то се прилага рядко и не навсякъде.

За да се спре незаконното изтичане на индикирано гориво, е необходимо да се засили също така превантивната дейност, да се разшири разяснителната работа сред шофьорите. Въздействуващ би бил примерно и един показен процес в някое автостопанство или в предприятието, от което е подсъдимият.
Трябва да се повишат правната култура и осведоменост и на техните „клиенти“, за да няма късно разкаяли се, изненадани от тежестта на закона хора. Това може да се осъществи по пътя на опреснителните курсове за водачите на лични автомобили, чрез по-задълбочено разясняване на санкциите за подобен род престъпления. Дали наистина броят нанарушителите би достигнал днешните цифри, ако санкциите се знаеха добре от всички?!
Застанали пред съда, тези хитреци на дребно, успели временно да излъжат държавата, разбират, че всъщност объркват и затрудняват живота си. И ако за нарушителя присъдата е прекалено строга, за съда тя е просто справедлива, а за обществото необходима.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉