Как вървях по улиците с касетофон на рамо през 80-те и слушах „Accept“ включително „Убий руснака“.

Когато веднъж ме „прибраха“ беше за половин или най-много час, проверка дали не е краден касетофона. А той ли? Беше купен от „Quelle“ Харманли. С долари от виетнамците, срещу които бонове от нашите тираджии и така… „Стършел“ беше пълен с вицове за Тодор Живков, а можеше човек да кара такси или да има частна сладкарница, също заведение, или друг някакъв бизнес.

Комшията Али фланелки печаташе например. И други не малко различни бизнеси имаха. Пред очите ми дядо купи на внука си „Мерцедес“ От Пловдив – панаира го купи. Тридесет хиляди лева. Дядото беше гледал животни. В пловдивските села не те брояха за човек ако нямаш в банка няколко десетки хиляди лева – зеленчуци гледаха там. Да, бил съм на опашки. Най-големите опашки, на които съм чакал бяха за книги.

Вторник и четвъртък ги пускаха. И не защото бяха в малки тиражи. Отгърнете коя да е книга след 1975 година и вижте тиража. Днес в такъв тираж не излизат дори учебниците… Това помня! А нека ви кажа какво не помня… Не помня просяци. Не помня страх от ограбване (чистачка някоя може и да ти вземат, но за истински грабежи над хора говоря обаче) Не помня бедност. Не помня и неграмотност! Това е, което не помня!

Христо Христов,Facebook

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉