Селското стопанство в Царство България е примитивно развито. То е било основен източник на прехрана за милиони българи, но и една от основните причини за тежкия им живот. Не е тайна, че по-голяма част от населението на страната е живеело в селата и се е прехранвало основно от земеделие.
Нека само си спомним разказите „На браздата“ и „Андрешко“, както и много от другите произведения на значимия ни писател Елин Пелин. Те описват трудния живот на българския селянин, изпълнен с бедност и отчаяние. Преди 9 септември 1944 година земята е раздробена на над 12 000 000 парчета (ниви) със среден размер 3,7 декара.
През 1934 година – според тогавашно преброяване, 63% от селяните владеят 30% от поземлената площ с имот до 50 декара, а 11 на сто – 33% с имот над 100 декара. Дървеното рало е главно средство за обработка, но около 38% от стопаните въобще не го притежават. 32% разполагат с железни плугове, 4% – с резачки за царевица, 1,1% – с конски редосеялки, 1,2% – с конски жетварки. Цели 25% от стопаните нямат работен добитък, а 12% разполагат само с по едно животно. Скритата безработица е твърде висока, както личи от регистрирания процент на заетите – той е само 52% от наличните човешки ресурси.
Източник:cherveno.bg
Нека само си спомним разказите „На браздата“ и „Андрешко“, както и много от другите произведения на значимия ни писател Елин Пелин. Те описват трудния живот на българския селянин, изпълнен с бедност и отчаяние. Преди 9 септември 1944 година земята е раздробена на над 12 000 000 парчета (ниви) със среден размер 3,7 декара.
През 1934 година – според тогавашно преброяване, 63% от селяните владеят 30% от поземлената площ с имот до 50 декара, а 11 на сто – 33% с имот над 100 декара. Дървеното рало е главно средство за обработка, но около 38% от стопаните въобще не го притежават. 32% разполагат с железни плугове, 4% – с резачки за царевица, 1,1% – с конски редосеялки, 1,2% – с конски жетварки. Цели 25% от стопаните нямат работен добитък, а 12% разполагат само с по едно животно. Скритата безработица е твърде висока, както личи от регистрирания процент на заетите – той е само 52% от наличните човешки ресурси.
Източник:cherveno.bg
Да от това, което съм чувал си е бил доста тежък живота на селяните. Използвали са се животни за оране, дори и жъненето е било „на ръка“ със сърпове. Но след идването на БКП на власт настъпва масов терор, побоища и насилие за влизане в ТКЗС, изземван е инвентар и фураж от селяните. И много от тях са се отказали от живота на село....
ОтговорИзтриванеА тракторите и комбайните са изтъквани като успех и заслуга единствено на БКП, но това си е било пропагандна лъжа: https://kiselec1.blogspot.com/2019/06/7.html
По това време животът е бил труден не само в България. И в страните от западна Европа е имало нищета и бедност, в САЩ също. Много от американските войници през втората световна война описват в спомени животът си преди войната - имало е много нищта и там. Разбира се, пропагандата така ще го представи - колко било тежко у нас преди 09/09/1944 г. Никъде не е било леко. Не навсякъде е настъпил комунизмът, за щастие.
ОтговорИзтриване