Спомняте ли си тричасовите VHS касети, които събираха по два филма и обикаляха от ръка на ръка. Освен лошото качество на картината, константен беше и мъжкият глас, дублиращ всякакви филми – от ужаси, комедии и екшъни, та до порно. Това беше легендарният Васил Кожухаров. Гласът му реално беше по-запомнящ се от самите филми. Равен тон, без емоции, независимо от ситуацията, която се разиграва в дадения филм.
За добро или лошо, носталгията все някак успява да си намери път към съзнанието, дори под съвсем неочаквана форма. Забравил бях кога се отървах с облекчение от последната купчина видеокасети, чиято функция от години бе редуцирана до банално прахосъбирачество. Научно-техническият прогрес отдавна им беше видял сметката. Наскоро обаче попаднах на качени в нета филми с незабравимия дублаж на български.
Няма начин ако си роден преди 1985 г. да не помниш бялата VHS касета, гордо произведена в село Драгор и обикновено надписана с черен флумастер КЕТ БАЛУ, или ХИЩНИКЪТ, или ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ НА ЗАПАД. Да имаш видео по онова време беше ултра гъзария, особено в средите на подрастващите. Малцината избраници, чиито семейства притежаваха сакралната черна кутия, се радваха на извънредно висок брой приятелчета и кандидат приятелчета, надяващи се да бъдат поканени на неделна прожекция.
Освен лошото качество на картината, константен беше и мъжкият глас, дублиращ всякакви филми – от ужаси, комедии и екшъни, та до порно. Попитах Гугъл и открих, че въпросният човек се казва Васил Кожухаров, а освен това си има и цял фенклуб във „Фейсбук“. Стана ми интересно, че толкова много хора помнят и харесват тези дублажи. Какво толкова за харесване има когато всички персонажи (включително и женските) се озвучават чрез симултанен превод, съвършено монотонен и записан върху подаващите се отдолу оригинални реплики?
Ами спомените и асоциациите, които извиква, разбира се. Всъщност, същата схема произвежда и носталгията по отминалия социалистически период. Не, че всичко ти е било наред, но като се сетиш как си се друсал в трабантчето по 10 часа на път към морето и ти става едно такова мило. Защото си бил млад, защото си бил с приятелите си, защото си спомняш позитивното настроение, с което сте се отправили към заветната социалистическа станция станция.
90-те са нашият „социализъм“, на родените едно десетилетие по-рано. Не съм срещал връстник, който да не помни само хубавото от онези години, които свързваме с детството и юношеството си. Макар да съществуваха всякакви простотии и извръщания, като кражбата на маратонките от краката ти, да речем. Но като се сетиш как си се прибирал по чорапи у дома и ти става едно такова мило… Май е по-добре да си пусна един филм. Дублиран, разбира се.
Автор:https:kolyonotes
„Израснах с филмите преведени от Васил Кожухаров. Гласът му реално беше по-запомнящ се от самите филми. Преди няколко години се оказах на една маса с няколко туроператори. Отвори се тази тема и се оказа че единият от тях е бил преводач от немски през онези години в същата фирма с В.Кожухаров. Фирмата се е казвала „Топ Видео“ и е представлявал апартамент в София, в който се е извърършвало дублирането на касети докарани от пилоти на БГА Балкан. Та в малки стаички, големи колкото тоалетна, с много рафтове и около 20 видео-рекордера, преводача сяда на стол, гледа филма на малък ТВ със слушалки, и с копче на бюрото, прави дублажа директно отгоре. интересното при Кожухаров, е че той е правил превода и записа върху 20-те филма едновременно без да е гледал филма преди това. заради това е и забавянето между репликите и превода. та пича е влизал в стаичката с бутилка уиски и стек цигари. и е праскал по няколко филма наведнъж. правил е паузи само за да вземе уиски. бил е изключителен ерудит, говорещ няколко езика, и тн и тн. Това което ви разказвам е нещо разказано на мен, от човек който изглеждаше и звучеше напълно достоверно. „
Истински революционер и новатор в сферата на конферентния превод/дублаж. При него и само в неговото творчество можем да наблюдаваме симбиоз от една страна между чист английски на заден план и от друга страна – български разговорен език. При Кожухаров е на лице и една силна балканска черта, именно побългаряването на американските жаргони, превръщайки ги във варваризми (от думата б/варбара;говоря) като могат да бъдат посочени следните примери: „Fuck you ashole“ в превод „Ти си пед*рас (Scarface/Белязания); Fuck you““ – Кучка (Deadly prey/Опасна плячка); Cyborg – ксиборг (Robocop); както и множество преводи на филмови заглавия, например „Crying freeman“ в превод „Саймън гръмогласния“, „Land before time – „Земя забравена от времето“ и тн. Доста любопитен е и фактът,че Кожухаров е участвал и в множество розови филми, макар и не физически, но пряко със своя запомнящ се глас. Прочута е и неговата реплика „сега ще ти покажа моя бимбо“ именно извадена от аналите на п*рно филм.
Не на последно място можем да споменем и неговия професионализъм – равен тон, без емоции, независимо от ситуацията, която се разиграва в дадения филм; изоставането с репликите на персонажите, но и бързото им наваксване в началото на следващата сцена, както и култовия и римуван превод в „Парад на еротичната анимация.
Валентин Вачков?
За добро или лошо, носталгията все някак успява да си намери път към съзнанието, дори под съвсем неочаквана форма. Забравил бях кога се отървах с облекчение от последната купчина видеокасети, чиято функция от години бе редуцирана до банално прахосъбирачество. Научно-техническият прогрес отдавна им беше видял сметката. Наскоро обаче попаднах на качени в нета филми с незабравимия дублаж на български.
Няма начин ако си роден преди 1985 г. да не помниш бялата VHS касета, гордо произведена в село Драгор и обикновено надписана с черен флумастер КЕТ БАЛУ, или ХИЩНИКЪТ, или ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ НА ЗАПАД. Да имаш видео по онова време беше ултра гъзария, особено в средите на подрастващите. Малцината избраници, чиито семейства притежаваха сакралната черна кутия, се радваха на извънредно висок брой приятелчета и кандидат приятелчета, надяващи се да бъдат поканени на неделна прожекция.
Освен лошото качество на картината, константен беше и мъжкият глас, дублиращ всякакви филми – от ужаси, комедии и екшъни, та до порно. Попитах Гугъл и открих, че въпросният човек се казва Васил Кожухаров, а освен това си има и цял фенклуб във „Фейсбук“. Стана ми интересно, че толкова много хора помнят и харесват тези дублажи. Какво толкова за харесване има когато всички персонажи (включително и женските) се озвучават чрез симултанен превод, съвършено монотонен и записан върху подаващите се отдолу оригинални реплики?
Ами спомените и асоциациите, които извиква, разбира се. Всъщност, същата схема произвежда и носталгията по отминалия социалистически период. Не, че всичко ти е било наред, но като се сетиш как си се друсал в трабантчето по 10 часа на път към морето и ти става едно такова мило. Защото си бил млад, защото си бил с приятелите си, защото си спомняш позитивното настроение, с което сте се отправили към заветната социалистическа станция станция.
90-те са нашият „социализъм“, на родените едно десетилетие по-рано. Не съм срещал връстник, който да не помни само хубавото от онези години, които свързваме с детството и юношеството си. Макар да съществуваха всякакви простотии и извръщания, като кражбата на маратонките от краката ти, да речем. Но като се сетиш как си се прибирал по чорапи у дома и ти става едно такова мило… Май е по-добре да си пусна един филм. Дублиран, разбира се.
Автор:https:kolyonotes
Още за Васил Кожухаров и неговите култови преводи:
„Израснах с филмите преведени от Васил Кожухаров. Гласът му реално беше по-запомнящ се от самите филми. Преди няколко години се оказах на една маса с няколко туроператори. Отвори се тази тема и се оказа че единият от тях е бил преводач от немски през онези години в същата фирма с В.Кожухаров. Фирмата се е казвала „Топ Видео“ и е представлявал апартамент в София, в който се е извърършвало дублирането на касети докарани от пилоти на БГА Балкан. Та в малки стаички, големи колкото тоалетна, с много рафтове и около 20 видео-рекордера, преводача сяда на стол, гледа филма на малък ТВ със слушалки, и с копче на бюрото, прави дублажа директно отгоре. интересното при Кожухаров, е че той е правил превода и записа върху 20-те филма едновременно без да е гледал филма преди това. заради това е и забавянето между репликите и превода. та пича е влизал в стаичката с бутилка уиски и стек цигари. и е праскал по няколко филма наведнъж. правил е паузи само за да вземе уиски. бил е изключителен ерудит, говорещ няколко езика, и тн и тн. Това което ви разказвам е нещо разказано на мен, от човек който изглеждаше и звучеше напълно достоверно. „
Истински революционер и новатор в сферата на конферентния превод/дублаж. При него и само в неговото творчество можем да наблюдаваме симбиоз от една страна между чист английски на заден план и от друга страна – български разговорен език. При Кожухаров е на лице и една силна балканска черта, именно побългаряването на американските жаргони, превръщайки ги във варваризми (от думата б/варбара;говоря) като могат да бъдат посочени следните примери: „Fuck you ashole“ в превод „Ти си пед*рас (Scarface/Белязания); Fuck you““ – Кучка (Deadly prey/Опасна плячка); Cyborg – ксиборг (Robocop); както и множество преводи на филмови заглавия, например „Crying freeman“ в превод „Саймън гръмогласния“, „Land before time – „Земя забравена от времето“ и тн. Доста любопитен е и фактът,че Кожухаров е участвал и в множество розови филми, макар и не физически, но пряко със своя запомнящ се глас. Прочута е и неговата реплика „сега ще ти покажа моя бимбо“ именно извадена от аналите на п*рно филм.
Не на последно място можем да споменем и неговия професионализъм – равен тон, без емоции, независимо от ситуацията, която се разиграва в дадения филм; изоставането с репликите на персонажите, но и бързото им наваксване в началото на следващата сцена, както и култовия и римуван превод в „Парад на еротичната анимация.
Валентин Вачков?
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук