Работнички от вълнено-текстилния комбинат "Начо Иванов" в София с стревога разговарят за качеството през 1984 година

От ляво на дясно:Мария Арсова,Карамфила Славова и Данка Миленова

Имаш ли око и сърце, отворени за хубавото, и работата ти е спорна, не я срамиш и не те срами. И ако тези дни зачестиха разговорите за високото качество на нашите дела, то е, защото се задава Национална партийна конференция през март следващата година по въпросите на качеството, то е, защото словото на другаря Тодор Живков на Варненското съвещание тревожно и загрижено очерта проблемите и пътищата за преодоляването им, защото в наши ръце са възможностите и резервите. За да бъде качеството на българската продукция гарантирано, за да спечелим авторитет на нашия и на чуждия пазар.

Да нарисуваш картина, да изтъчеш плат за мостра, да отгледаш човек, и всяка от тези дейности да носи оценка „отличен“. Оценка лична, защото в нея от край до край си вложил сърце и душа. И гордостта, и заслугата са само твои.

В голямото производствено предприятие е някак по-друго. Сполуките са общи, въпреки че и личните не се отминават, а ако някой някъде е сгрешил по веригата, даже и да е поел щетите, пак горчи. Вложил си желание и амбиция всичко да е наред, а неравномерностите по плата издават нечие нехайство.

В сектор „Предпредене“ на вълнено-текстилния комбинат „Начо Иванов“ сме се захванали с голямата тема за качеството, за решеното и нерешеното, та то да става все по-добро, Двайсетина жени, повечето на средна възраст и с по петнайсетина години стаж в професията на предачките, са отделили от обедната си почивка. Дошли са на предварително уговорената среща да споделят как те виждат личния принос на работника, за да се оправят слабостите, да намалеят дефектите по преждата.

Пред преденето, като всяка работа, си има своите тънкости. Именно от тях зависи крайният резултат. Да получиш от дребовите машини висококачествена лента, техническото състояние на машините да е добро, всеки дефект да се отстранява навреме, работното ти място да е чисто, за да не запредеш ненужни примеси в преждата .. .

Бригадна организация тук сега се внедрява (от няколко месеца). Доброто и лошото досега се е решавало в цеха. Ето с няколко думи характеристиката, която чухме от работничките.

МАРИЯ АРСОВА е профпредседател-ка на сектора. Със загрижеността на дългогодишна работничка и на общественичка тя казва:

— Безспорно в последните години бе постигнато много. Трябва да започна от най-важното: от промяната в съзнанието на хората към работата. При нас няма голяма и малка операция. Всичко е еднакво важно, така че мога да твърдя — колективът ни има честно отношение към работата. За дисциплина няма да говоря, тъй като самоотлъчки и кръшкане работата ни не търпи. Като дойде нова работничка, челничката, която ще я обучава, има грижата първо да я накара да разбере именно това — компромиси в тази професия няма.

И все пак между нас няма със звание „Най-добър в професията“. Този факт заслужава внимание и коментар. При нас, финисьорките, не е решен въпросът с контрола между отделните преходи. От процеса лесиране (изпирането на суровините) до ринговата им обработка дефектът не се отчита. Пак при нас, при бобиниране-то, той „блесва“ и се отчита на „първия контролен пункт“ (едва след бобинира-нето на преждата). Една некачествена бобина се санкционира по 0,50 лв. Необходимо ли е ние да плащаме „чужди грехове“?

А въпросът не е невъзможно да бъде решен с въвеждането на строг междуопе-рационен контрол. Всеки иска, когато полага грижи за качеството, и крайният му резултат да бъде бездефектна продукция. Това е въпрос на чест, пък и на стимулиране. Може би сега, с въвеждането на бригадната организация на труд, нещата ще се оправят, но мерките позакъсня-ха.

КАРАМФИЛА СЛАВОВА — работничка:

— При нас се прави реконструкция и модернизация, която според мен заедно с въвеждането на бригадната организация на труда ще премахне голяма част от нередностите. Засега късливостта на преждите е доста висока, очаква се да я съкратим с 40 на сто. Това никак не е малко. Авторегулатори ще контролират качеството, ще се увеличат и преходите. Така че всеки с точност ще знае как и какво е изработил.

У нас не липсва желание да даваме висококачествена продукция и непрекъснато да увеличаваме равнището й. Със зорко око следим за всяка слабост, за дисциплина не говорим, немислимо е да не я спазваме

ДАНКА МИЛЕНОВА — работничка, най-младата в колектива:

— Постъпих преди 15 години и право да ви кажа, не си спомням какво ме сроди с тази професия. Но сигурно е било прямото и честно отношение на колежките към мен. Чувах ги да казват: „Дефекти тук са изключени“, „Да почистиш машината и работното място, си задължен“ . . . Твърдо и категорично те поставяха изискванията си към работата. И не можеш да не ги изпълняваш, иначе няма да гледат на теб като на равен. После разбрах, че иначе не може във верижно производство като нашето — не уплътниш ли всяка минута, ще страда следващият процес.

Дълго продължава разговорът с жените от сектор „Предпредене“. Те не искат да се представят за безгрешни, като за пред журналистически материал. Напротив, критичните оценки са остри, засягат и организацията на работа, която може и трябва да се подобри, и квалификацията, която ще нараства, за да ги направи пълноценни работници на новата техника след реконструкцията. Резервните части например години наред затруднявали изпълнението на трудовите задачи. Сега със собствени средства, с помощта на бази и научни кадри те заменят излезлите от строя с наши — български.

— Заемеш ли се с една работа отблизо, влезе ли ти професията в сърцето и душата, ще изплуваш над трудностите , казват жените.

Този извод вече означава, че резервите за по-висококачествена продукция са в сигурни ръце.

За www.bgspomen.com Нели АНДРЕЕВА

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉