Стефан Данаилов,един безспорен супермен от родното социалистическо кино

Има хора, които целият народ може да обича за малко. Други – част от народа обича завинаги. Но няма такъв, който всички да обичат безкрай. Перифразираме тази древна мъдрост, защото тези дни тя приляга на един юбиляр, почитан с тържествата, непознати от времето на Тодор Живков. На млади години Стефан Данаилов искал да е от първите – обичан от всички. Дори докато наперено вървял по „Раковски“, прегърнал най-красивата софиянка Мария, си мислел, че го е постигнал . Чул обаче как зад гърба му някой да подхвърля: „Този пък за какъв се смята”, станало му криво, но и се примирил с факта, че такова понятие всенароден любимец няма. И все пак. За 75 години под слънцето Стефан Данаилов си остава една от безспорните фигури, родени на българска земя. Дори онези, които заради политиката и цвета дори не ядат лютеница, потискат негативизма си стане ли дума за Професора. А той, като един истински лъв през зимата, се опитва да загърби болестите, проблемите със зрението, краката, тъгата, самотата и дори и да не препуска в галоп, да остане стъпил на стремето и все още качен на коня.

Да кажем, че Стефан Данаилов  се е пръкнал под щастлива звезда, ще бъде много, много неточно. Той  е роден  директно  в скута на Господа.  А той преди да го пусне да си троши главата, не просто го потупал по рамото, а направо го е целунал по челото. На 12 години Владимир Янчев го избрал за  „Следите остават“. Според какичката  му обаче, актрисата Росица Данаилова, това станало не без нейната решаваща роля. Тя отишла при режисьора и му казала, че има гениален брат, който единствен може да изиграе главната роля във филма му. Така и станало. После може би вече без ходатайство се появил в още един-два филма, но това ни най-малко не намалило мерака му да стане моряк. Желанието на вече покойната му майка пък било да бъде оперен певец или гинеколог, а на баща му – полковник, преподавател по политически науки, юрист или историк. В общи  линии спектърът  на бъдещите му професии бил доста голям, за разлика от желанието му да учи. Все пак се ориентирал към историята и правото.

Тръгнал на съответните уроци за подготовка. Какво са го учили там не е ясно, но на кандидатстудентския изпит написал нещо, за което оценката 2,25 е най-малкото наказание. А именно, че Ботев е по-велик от Ленин и дори от Карл Маркс. Месец преди това обаче неговият зет, съпруг на сестра му и велик актьор Иван Кондов му подхвърлил идеята да кандидидатства във ВИТИЗ. Попаднал в класа на професор Стефан Сърчаджиев, а след неговата смърт продължил при Методи Андонов. Казва, че се учил добре, въпреки че според свидетелствата на тогавашния ректор Васил Колевски, бил заплашен от изключване, заради многото си отсъствия. Но какво да се прави, киното вече го е било открило. Ролята на Иван Загубански от „Последният куриер“ му отворила вратата, след която следвали стълбите нагоре. По този повод неговият състудент, колега и приятел от детинство Добромир Манев казва: „Ако я бяха дали на мен, аз щях да съм майор Деянов”.

И ето, че стигнахме до този безспорен супермен на родното социалистическо кино. Той трасира целия живот на Стефан Данаилов от мига, в който първите кадри на фирма „На всеки километър“ грейнаха на телевизионните екрани, та до днес. Е, няма да стигнем дотам, да твърдим, че точно въпросният Деянов – с партизанско име Сергей, го е направил депутат и министър. Известно е, че това сториха Георги Първанов и Сергей Станишев, но майорът положително им е и помогнал. Самият Тодор Живков наричал Данаилов м-р Деянов и го черпел с коняче.
Доверим ли се на киноразказа, ще стигнем до извода, че ако Сергей не беше филмов герой, а реален участник в антифашистката борба, не е било необходимо Червената армия да идва и ни освобождава. Той сам щеше да  свърши тази работа. Така щяхме и да си спестим скандала със спасяването на евреите и говорителката на руското външно министерство, за която специалисти по темата  твърдят, че нямала цици.
Но не стана така. Майор Деянов започна своята битка с хитлеристите около седемнадесет години след като те вече бяха разгромени. На негова страна бе елитът на българското кино: Григор Вачков, Любомир Кабакчиев, Георги Георгиев-Гец, а срещу него на първа линия Георги Черкелов. В интерес на истината, когато получил поканата за тази роля, Данаилов доста се колебал. По същото време за Рафе Клинче в „Иконостасът“ го желаели големите майстори Христо Христов и Тодор Динов . Господ и този път му подсказал верния ход, защото дни след излизането си „Километрите“ се превърнали във феномен не само в България. Заради тях Стефан Данаилов бил обявен за най-популярния актьор на Чехословакия за 1976 година. Да не говорим какво ставало във Виетнам. По него време програмата на телевизията била шест часа на денонощие. Сериалът е излъчван пет пъти. Освен това веднъж в месеца някое от кината прожектирал 2-3 серии. Пет пъти Данаилов е канен във Виетнам. Два от тях на най-високо ниво – космонавт, но заради страха си от летенето със самолет не отива.

При срещите със зрителите у нас, които се превръщат в митинги, всички деца се  трупат около Сергей и Митко Бомбата /Григор Вачков/. Само веднъж едно момченце отишло при Черкелов и му казало: „Аз съм от теб”. Това се  изтълкувало много лошо, защото все пак актьорът играел суперполицая Гешев.
Ето какво още разказваше Стефан Данаилов за онова време в интервю, взето през 1994 година: „ Километрите“ вече се излъчваха. Услушвах се по улиците и все чаках някой да каже: „Ама това не е ли  онова момче?”. В „Руския клуб“ минавах покрай масите да видя дали някой няма да ме познае.  Спирах на светлото, за да ме видят по-добре и…нищо. Само сервитьорките се  интересуваха от мен, но не като артист, а като клиент.
Тече вече десетата серия и във влака за Бургас забелязвам, че  всички ме  гледат и повтарят името ми. През целия път аз се разхождах от първия до последния вагон и обратно и се перчех.  Може да се кажа, че изминах разстоянието пеш”.
След „Километрите” идват още много филми, за да станат общо осемдесет. За ролята на Пантера от филма „Черните ангели“ освен на него пробни снимки правят и на самия Георги Аспарухов. В последния момент обаче Гунди се отказва.

Мария умира, след като той оздравява

Стефан Данаилов е студент първи курс, когато се жени за доста по-голямата от него бивша съпруга на режисьора Вили Цанков Мария. Тя е майка на син Росен, учи история и е елитна манекенка и красавица. Снимките й са на кориците на най-престижните модни списания в страната. Малко не достига на  двамата да навършат петдесет години съвместен живот. Мария си отиде веднага след  като Стефан се пребори с тежкия рак. Това го съсипа.  Походвах си, казва родният Ален Делон за прегрешенията си на младини. Той винаги е признавал изневерите и това съпругата му посрещала с горчиво мълчание. Без скандали.  Две години след раждането на Владимир, сина на Стефан Данаилов от актрисата Ирен Кривошиева, Мария научава. Какво й коства това, само тя си знае. Стефан Данаилов признава, че голямата му грешка, която е допуснал, е, че не е информирал   законната си съпруга, че дава своето име на шестнадесетгодишния си син.  Участието на Ирен и Владо в едно телевизионно риалити силно  разстройва семейство Данаилови. Днес  нещата са други, но Мария вече я няма.

Исак ГОЗЕС
Източник: Blitz.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉