Внимание: Крадци в столичните централни хали през 70-те

На пазар с голяма кошница и „малки“ прегрешения

В столичните централни хали през 70-те.Ей така ги хващат „натясно“ някои хора например в Централните софийски хали. В кошницата се мъдрят колкото „за очи“, за пред касиерката два-три продукта за левче-два (иначе е съмнително, нали?), а в джобовете, явни и тайни, под мишницата, под колана, в хастара на дрехите, в най-интимното бельо даже стои нащрек я парче пакетирана луканка или шунка, я бутилка коняк или водка… Има и куриози: една жена припаднала на изхода и докато се стекат да я свестяват, причината — замразен бройлер — паднала на пода заедно с шапката й. Хора много. Най-различни. Можеш ли да се съмняваш и да дебнеш всички, влезли в магазина! Унизително е за човека, но няма как на настоящия етап и това трябва да се прави…

В малката стаичка с надпис „Народна милиция“, досами търговската зала, разговаряме с дежурния старшина за портрета на крадеца от магазините и по-специално за този от най-централните в страната хали. От дума на дума и от разказ на разказ стигаме пак до познатия извод, че днес никой не краде от недоимък. Откакто е тук, десет години вече, старшината нито е видял, нито с чул някой да открадне хляб например. Тоест, жанвалжановци вече няма и не може да има. И въпреки това крадат се не само скъпи неща, крадат се понякога стоки със смешно ниски цени: горчица от 13 стотинки, суха пилешка супа от 25 стотинки, сапун от 30 стотинки…

„Крадат всякакви — обобщава старшината. — Крадат и хора с фасон и положение. Ето миналата година например хванахме един директор с два дезодоранта за тоалетна, представете си. А в портфейла му имаше 500 лева — лично негови! — и карта за безплатно пътуване по всички железопътни линии на страната. Вместо да се засрами, похвали се, че знаел три езика и бил обиколил света. Хващали сме и хора, познати от телевизионния екран даже. Думата ми е, че човекът не се познава по дрехите“

Наказанието — винаги ли съответствува на степента на вината?

Разговорът ни е прекъснат обаче от един „типичен случай“. Водят попрехвърлила годините жена с пакетче масло, укрито под палтото. Обясненията й? Просто й се прияло „масълце“, а пенсията нямала да й стигне до края на месеца. Жалко, че нямало и ръжено хлебче — него щяла да си го плати. Е, сега ще си плати и „масълцето“, за урок ще й е. Освобождават я, след като си плаща 68-те стотинки за „масълцето“. Датата е 25 март, понеделник, 12.30 часът по обяд. Едва ли ще я запомни (съмнявам се, защото дори не се изчерви!), ако не й е за първи път. Наказанието не е достатъчно, наказание всъщност няма — въпреки категоричните изисквания на закона, който не прави изключение никому.

Но и какво да я правят? Ако процедират по законно установения ред, може би напразно ще загубят ценно време и ще пропуснат и някой друг по-фрапиращ случай. Паспорт жената не носи и не може да се проверят нито идентичността на името й, нито адресът, които тя съобщава. Била тръгнала на баня, а в чантата й само лев и нещо и празен найлонов плик намират. Дори и глобата от 5 лева — задето не притежава документ за самоличност — не е в състояние да заплати в този момент. А да извикат по телефона кола и да я закарат в районното управление на МВР, където може да се направи справка и за точността на съобщените от нея данни, и за чистотата на свидетелството й за съдимост (необходимо условие за определяне на наказанието) „едва ли си заслужава бензина“, обясняват старшината и дежурната актосъставителка. Тогава?

Някога е било лесно, чувала съм да изтъкват в подобни случаи актосъставителите. Достатъчно е било да се прекара през селото заловеният на „местопрестъплението“ с окачената на шията му открадната вещ, за да не повтори той и — което е най-важното — да секнат кражбите в това село за дълго време напред. В Радомирско пък, както свидетелствува българското обичайно право, щом се случела подобна не случайна случка, кметът заповядвал да се свикат селяните на мегдана. И ги предупреждавал, че ако откраднатото не се предаде доброволно до уречен час, ще се ходи от къща на къща за обиск и където се намери то, ще бъдат ударени сто тояги по табаните (стъпалата) на стопанина на дома. „Процедурата“, през която минавал нарушителят на обичайните норми, напълно отговаряла на вроденото у българина чувство за справедливост и възмездие и независимо от нюансите й обикновено винаги съответствувала на степента на вината. Но това е било някога и този опит днес не ни ползува.

Сп. „Общество и право“, 1985 г.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉