Една гледна точна за автобусите "Чавдар"

По онова време, добрата идея се сблъскваше с реалностите на изкривената планирана икономика и валутния контрол.

Резултат: към началото на производството и дизайнът, и двигателите, бяха вече архаични. Мощността на двигателите не съответстваше на теглото на купето, автобусът се задъхваше на първа на всяко нанагорнище.

Местно произведените уплътнения на двигателния отсек, както и разните му маркучи, бяха отчайващи  и моите спомени са за миризма на гориво и изгорели газове в салона, и на мен ми ставаше лошо. Пълна липса на вентилация в салона поради спестените от оригинален дизайн климатици и вентилационна система, заменени с люкове на покрива, които бяха странен тип, отварящ се с често с удар. Изискваше се много сила за отварянето им, виждал съм шофьора да подскача няколко пъти, докато го отвори... Модерните тогава врати отварящи се навън (вместо разпространените дотогава хармоники) бяха с "подобрени" в соца заключващи механизми, които при условията на препълване по градските линии редовно отказваха.

След няколко инцидента, шофьорите получиха инструкции да не тръгват без щракване на ключалките и понякога стояха по 10 мин на всяка спирка, докато успеят да затворят вратите. Имаше и обратни инциденти - при аварии, вратите не можеше да се отворят поради спестена система за аварийно освобождаване на ключалките - вместо това трябваше да се чупят прозорците с някакви чукчета, които моментално изчезваха... замениха ги с прозорци монтирани със шнур за изтегляне за изтласкване на целия прозорец... Май никой никога не успя да го направи при реални аварии, имаше май и случаи на доста тежки инциденти...

Иван Колев

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉