17:14
В мемоарите си Уейк-фийлд Пуул пише, че през 1956 г. забелязва как американският актьор Марлон Брандо ухажва Виола Есен и двамата излизат в обществото често заедно. По това време Брандо вече е спечелил „Оскар“ за най-добра роля във филма „На кея“ на режисьора Елия Казан и гради невероятно успешна кариера. От своя страна българката Елена Колчагова ръководи Международно училище по танци, което се намира в Карнеги Хол. В него се преподават уроци по балет и джаз. По модерни танци уроци дава франк Вагнер, който е хореограф на класическия мюзикъл „Уестсайдска история“. Музиката в часовете е на няколко перкусионисти.
МАРЛОН БРАНДО ЧЕСТО ОТИВА В СТУДИОТО с бонго барабаните си (кубински двойни барабани) и акомпанира на учителите, които преподават. Така той се запознава с Виола Есен.
Нейната история и тази на родителите й е много интересна и би могла да послужи за сценарий на филм. Родът на баща й Асен Колчагов е от Банско и има 300-годишна история.Той е свързан със семейството на Паисий Хилендарски. Интересната история с много доказателства, че Колчаговият род е в кръвна връзка с Хилендарския монах, е разказана от Лазар Хадживълчев. А връзката е Елена Хаджи-вълчева, праправнучка на известния търговец Вълчо Баанов, който е брат на Паисий Хилендарски. Елена Хадживълчева става съпруга на Тоше Колчагов - търговец от Банско, роден около 1870 г. Така започва летописът на големия Колчагов род, който след Илин-денско-Преображенското въстание се разпръсва из свободна България и из целия свят. Основното качество на рода е, че всички се стремят към високо образование, родителите дават мило и драго и в най-тежките времена да изучат децата си. Неслучайно в рода се гордеят, че имат професор в Сорбоната, десетки лекари, инженери, учители. Лазар Хадживъл-чев изтъква, че историята на Хадживълчевия и Кол-чаговия род се намира в най-голямата библиотека за родови изследвания от цял свят, в американския град Солк Лейт Сити.
Бащата и майката на красавицата емигрират в Америка. Елена се ражда през 1919 г. в град Сейнт Луис, Мисури, САЩ. Още 3-годишно малкото момиченце непрекъснато пее и танцува вкъщи и родителите й решават да развият нейните артистични заложби. За целта се преместват да живеят в Ню Йорк, където тя започва да посещава частното балетно училище на руския хореограф Михаил Мордкин, чието име по това време е нашумяло в артистичните среди. Мордкин е партнирал на знаменитата Анна Павловна и е печелил симпатиите на зрителите. Той отделя голямо внимание на талантливата си ученичка и постига успехи с нея. Българската емиграция в Ню Йорк се гордее с артистичното момиче и по случай празника на „Св. св, Кирил и Методий“ през 1927 г. Елена така танцува ръченица, че е избрана за кралица на тържеството. Българският вестник „Утро“ веднага отбелязва събитието със заглавие „Изгрява българска звезда“. Колчагова се представя с голям успех и на балетната сцена.
През 1937 г. Мордкин я включва в неговата премиера на „Целият американски балет“. Публиката е възхитена от младата жена, от нейното изящество, красота и талант. По-късно зрителите приемат изпълнението й в балета „Себастиан" на Джанкарло Меноти с нестихващи бисове и отрупват Елена с цветя. Тя е зашеметена от отношението на изисканите балетомани
и тогава решава да има псевдоним. Сама се нарича Виола Есен. Българката танцува с невероятна грация, лекота и впечатляващ ар-тистизъм в балета „Холивуд Пинафор“, в който партньор й е известният балетист Роберт Четууд.
През 1937 г., на 18 години, Виола се омъжва за южноамерикански дипломат и иска да се откаже от артистичната си кариера. Малко преди да вземе това съдбовно решение, тя има интересно предложение. Красавица отдавна е забелязана от филмови продуценти и режисьори, които решават да я привлекат за различни роли. Есен участва във филма на Бен Хект „Призракът на розата“ (1946 г.). Той й дава ролята на Хайди, която е млада балерина, съсипана от любовта на ревнив танцьор. Ролята на балетиста се изпълнява от Иван Киров, псевдоним на Джон Джоузеф Кашкевич. филмът претърпява неуспех и е обречен на фиаско. Все по това време Виола или Елена Колчагова е в компанията на двама интересни личности-на художника Кирил Петров Василев и на балетния импресарио и хореограф Жорж де Куе-вас, женен за Маргарет Рокфелер Стронг, внучка на Джон Рокфелер. През тези години Василев продължава да се утвърждава като световноизвестен художник на портрети. В САЩ той се сприятелява сЪрнест Хемингуей, президента Хари Труман и Джак Демпси.
По-късно, през 1948 г., Василев рисува портрет на американския президент Хари Труман. Известни клиенти на Василев са още югославският цар Петър II и румънският крал Михай I.
Животът е пред младата дама. И Кирил Василев, и Жорж я съветват да не оставя изкуството, техните среди, в които се диша по-леко. Виола Есен е малко раздвоена, но съветът на приятелите й я успокоява. След години тя, без да съзнава, участва отдалече като помирителка в скандала между Жорж де Куевас и Серж Лифар, в който се стига до дуел между двамата.
През 1958 г. трупата на маркиза поставя балета „Черно и бяло“, в който участва известният балетист.
Жорж решава да измени някои сцени от постановката, но при първата среща между ексцентричния хореограф и Серж става скандал. Лифар е против промените и обижда Де Куевас, който му удря плесница по лицето. Балетистът, който никога не е хващал оръжие в ръцете си, обявява дуел на своя враг и го замеря със своята чанта. Виола се опитва с писма да помири двете страни, тъй като пресата веднага започва да тръби за случая, но напразно. Секундант на дуела е Жан Мари льо Пен (френски политик,през 1957-1958 г. участва в сраженията в Алжир, кавалер на Военния орден, евродепутат, баща на Марин льо Пен). Маркизът се подготвя за дуела с учители, тъй като също до този момент не е вземал пистолет в ръцете си. Оръжието е сменено с шпаги, а дуелът става далеч от Америка, на 30 март, в Нормандия. На него присъстват много журналисти. Дори случаят е записан на лента. 53-годишният Серж и 70-годишният Жорж започват да се дуелират в името на честта. Балетистът е ранен,(по-точно,одраскан по ръката) С този факт дуелът приключва, честта им е спасена, а двамата се прегръщат и до края на живота на Жорж'остават приятели. През годините те поддържат връзка и с Виола Есен.
Според други писания, свързани с балерината, биографията й има следния вариант. През 1950 г. Елена Колчагова се омъжва за американския актьор Габриел Дел, който е познат на българската публика от сериала „Бар на ъгъла“. Двамата имат син, Бо дел Векио, който се ражда през 1956 г. Следите на Виола Есен се губят. Може би в някои спомени на български емигранти има написано нещо за нея. Бизнесменът Димитър Колчагов, който е неин близък и е родом от Банско, споменава в мемоарите си в ръкопис, че българката изпада в големи финансови дългове, които не може да върне. Знае се само, че тя умира през 1970 г., на 16 януари, само на 51 години. В нейно лице Холивуд губи една актриса, която няма импресарио, силно ранима и не намерила подкрепа сред близките си хора.
Вестникарските текстове от 30-те години на XX век твърдят, че Елена Колчагова никога не е крила, че е българка и е обичала своя роден край.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук