Едно пътуване с Експрес Диана до първия МОЛ в България

Отивахме до София, подминавахме Халите и едва ли не със страхопочитание пристъпвахме към грандиозната каменна сграда, строена в „сталински“ стил. Влизайки вътре се зашеметяваш от размерите на магазина – огромен, просторен, високи тавани… Цъкаш с език и се оглеждаш в болука от стоки, всякакви.

А и ескалатор кой ти беше виждал! Гледаш го отдалеч, за да се запознаеш с функционирането му. Софиянци хич и не го забелязваха – прекрачват и хоп, на стъпалото. Приказват, смеят се, а ние със страх да не ни защипят прибиращите се стъпала, гледаме и на лентата отстрани да не се хващаме. Шоу! Като слизаш внимаваш да не се спънеш и понякога направо излиташ от ескалатора. Картинки! Личахме си от километри, че идваме отдалеч, а като отворим уста с мекия заралийски говор, надменните столичани ни се подсмихваха снизходително като на бедни роднини.

При нас в провинцията си носехме заплатите все в джоба, защото току се чуеше, че някъде са пуснали нещо и ако нямаш пари в себе си, оставаш на сухо. А в ЦУМ окото ти пълно с обувки, козметика, играчки, платове и каквото не ти е дошло дори на ума. Тичаш от щанд на щанд и без още да си знаел какво е „шопинг терапия“, излизаш навън с пълни ръце и светнали очи, добре отръскан финансово, но все пак си бил в ЦУМ, в столицата и „Диана“ експрес ще те вземе в 16 ч. от Централна гара и ще те върне в Стара Загора пре доволен, напазарувал „квалитетни“ стоки от марки, за които само сме чували в провинцията. В по-късните студентски години влизахме в ЦУМ като в бащиния. Нямаше много левчета за разточителство, но вече поне не се страхувахме от ескалатора. А и можеше изкъсо да се следи новото зареждане.

След демокрацията през 1989-та пак там влязоха първите магазини на големите имена в модата и козметиката. След няколко годишна пауза, първото ми ходене в ЦУМ в онези години отново ме изуми. Пак се почувствах космическо, лъскавината беше изумителна, продавачките вече не бяха някакви стринки, а изтупани млади жени като манекенки, гримирани, лустросани като секретарките в американските филми. А ние пак все същите – провинциалисти. Сградата и до днес е величествена – търговска площ от 19 000 кв. м на 6 етажа, още 11 000 квадрата офис площи на три нива.

Кадри от щандовете са заснети през 70-те години във филма „Таралежите се раждат без бодли“. Основна реконструкция на сградата е направена през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов. До 1998 г. ЦУМ си работи като универсален магазин за конфекция, парфюмерия, козметика, електроника, а след обновяването през 2001 г., в което участва британски екип, е открит отново като търговски център, който приютява магазини на различни марки и вериги. 3 г. по-късно сградата е купена от бизнесмена Георги Гергов за 30 милиона евро.

Източник:www.zarata.info

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉