Спомени от едно незабравимо детство :Когато играехме в строежа на хотел "Ленинград"

Като строиха хотел "Ленинград"- сега "Санкт Петербург", остана едно голямо езеро - пълно с вода, уж за някакъв басеин, който дълги години не се построи. Тогава строиха и моста на Васил Априлов, та от там си взехме едни огромни и дебели стериопори. Издълбахме ги, и си направихме лодки.

Имаше едни в квартала "Татко Барба" -(тежеше над 120 кила, 2 мерта висок, дебел - анцузите му правеха по поръчка) и Джон, пълна противоположност - кинта и двайсе, 50 кила с мокри дрехи. Те бяха неразделни.

Един ден идват на нашите пейки. Точно бяхме акостирали лодките (използвахме ги за морски бой). Изведнъж Татко Барба, го осени нелепата идея, с Джон да се повозят на лодка.

Първо седна Джон на носа, Татко Барба внимателно подходи одкъм обратната страна и......лодката заседна в плиткото.
Е, добре - ще ги бутнем. Бутай бутай - с триста зора вкарахме лодката малко по навътре. Последен тласък и отплаваха. Да, ама как отплаваха.

Джон високо, почти в небесата, изпънат назад за баланс, а на татко барба...ластика на анцуга току се подлизва във водата. Един да кихне .. и са се обърнали. И така в тази нелепа конфигурация се понесоха бавно из гьола. Татко Барба, много внимателно гребе с едни малки гребълца, прилича на възседнал някаква малка табуретка, отдалеч, ще кажеш, че се носи по водата ей така, без нищо. Идилия.

В този момент на някой му хрумна идеята да ги пораздвижим малко. Извадихме жилките и като се почна. Фиууууу - пльос, на един метър от тях. Фиууу, фиууу.... Татко барба в един момент направи най после едно необмислено движение да се предпази, и......тук човешките думи са слаби да опишат случилото се после.

В един момент видях Джон с разперени ръце във въздуха. Лодката се изправи до край, Тако Барба изчезна по гръб във водата, лодката вече празна от огромния си товар го захлупи.....след малко цопна и Джон.

Жоро
Източник:www.tialoto.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉