Мечтаното софийско жителство и как започна да се използва абсурдната обида „селянин”

Битовият феномен с елементи на трилър, наречен софийско жителство, се случи през втората половина на XX в. Всеки даваше мило и драго, за да се засели в панелка в някой нов столичен квартал. Придобиването на въпросното жителство обаче беше ограничено и се смяташе за привилегия за малцина. София беше притегателен център за битово оцеляване. Измисляха се виртуозни схеми, за да додрапаш до столицата - от пускането в ход на солидни връзки и подкупи до брак по сметка. Не след дълго за някои обитатели на големия град започна да се използва абсурдната обида „селянин”.

Официалните тогава начини да пробиеш в столицата бяха назначаването на ръководна работа или на работа чрез конкурс, търсенето на дефицитни работници и специалисти или сключване на брак със софийски жител. Най-голямото предприятие, „даващо“ жителство още от самото си създаване, беше металургичният комбинат „Кремиковци”. Това беше като премия за постъпване на работа там, където има дефицит от работници. В около една трета от случаите сключването на брак беше най-често срещаното основание за придобиване на жителство. Изискваше се бракът да продължи поне 5 години, освен ако от брака е родено дете.

Да нямаш привилегията да живееш в столицата през онова време, беше равносилно на това да нямаш виза за чужбина сега. В действителност обаче много хора успяваха да останат в София в продължение на години с временни разрешения, а някои и изобщо без позволение. Затова фактическото население на столицата надхвърляше с десетки хиляди души броя на формално регистрираните.

Софийското жителство също така можеше и да се отнема временно или за постоянно, което означаваше изселване от София и позор за потърпевшите. Това най-често бяха политически противници на режима или лица с неморално поведение.

Източник:retro.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉