Легендата Аспарух Лешников приключил кариерата си като метач в Борисовата градина (ВИДЕО)

Аспарух Лешников с жена си Сашка

Често българите не познаваме най-големите си звезди. Такъв е случаят с един от най-успелите и популярни за времето си певци – Аспарух Лешников. Мнозина от тези, които днес са чували името на позабравения тенор, го свързват с изпълнението на стари градски песни. Малцина обаче са чували, че през 30-те години на миналия век Лешников е сред най-популярните изпълнители в Европа. По това време той е част от германската джаз група „Комедиен Хармонистс“, която в зенита на славата си покорява дори САЩ, а на неин концерт присъства самият президент Франклин Делано Рузвелт,пише сайтът senzacia.net

Роденият в Хасково през 1897 година Лешников става известен на европейската музикална критика с псевдонима си Ари.

Той е един от шестимата изпълнители на вокалната група „Комедиен Хармонистс“. В разцвета на групата всеки от тях печели средно по 40-60 хиляди златни марки годишно, което е съизмеримо с доходите на най-големите филмови звезди на Холивуд.

Лешников попада в музикалния свят, след като е учил за царски офицер във Военното училище в София. Докато се готви за войник, съдбата го среща с големия български композитор маестро Георги Атанасов. Именно Маестрото е човекът, който открива уникалния глас на Ари и го насочва към музиката. Любопитен факт е, че един от добрите приятели на Лешников, докато учи за военен, е поетът Христо Смирненски. Двамата са почти връстници, а от приятелството им се ражда песента по стихове на Смирненски „Горчиво кафе“, която през 20-те години на миналия век покорява софийската младеж.

ВИДЕО:

През 1920 г. Аспарух Лешников окончателно се отказва от военното дело и се отдава на музиката. Първоначално започва да учи пеене при проф. Иван Вульпе, а две години по-късно заминава Берлин, където продължава музикалното си образование. На изпита за стипендианти в Щернише Консерваториум от над 180 кандидати Лешников попада сред четиримата приети.

С това стартира и вропейската му певческа кариера.

През 1928 г. талантливият българин постъпва във „Фридрихщадпалас“. Това е най-големият ревю-театър в Берлин. Няколко месеца по-късно Ари вече е водещ тенор на новосформирания, а по-късно превърнал се в легендарен секстет „Комедиен Хармонистс“. Следват стотици концерти у в цяла Европа. Гастролите на шестимата таланти оставят трайни следи в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция, а черешката на тортата е Америка.

Докато групата гастролира, песните й са издадени на плочи в невиждан за времето си тираж. Щастливите дни за шестимата певци свършат, след като Адолф Хитлер успява да се добере до властта в Германия. Трима от шестимата изпълнители са евреи и престоят им в Германия става все по-опасен. Именно в този момент идва поканата за турне в Америка. В страната на неограничените възможности групата се разпада, защото тримата певци от еврейски произход отказват да се върнат в Германия. Там се връща Ари с двамата си колеги германци. Те, заедно с още трима изпълнители, създават групата „Дас Майстер Секстет“.

Въпреки че успехът им е несравним с този на „Комедиен Хармонистс“, все пак певците са сред най-популярните в Германия. Заради все по-безкомпромисното отношение на нацистите към джаза и тази група трябва да прекрати преждевременно живота си. През 1941 г. Аспарух Лешников се завръща в родината си след 20-годишно отсъствие. Само за три години той успява да запише и издаде над 100 плочи и да се превърне в един от най-обичаните български певци.

Истински тежките моменти за великия тенор идват след комунистическия преврат през 1944 година. Подобно на нацистите и комунистите смятат джаза за упадъчна музика, а старите градски песни са заменени от социалистическата естрада. За Ари следва дълга творческа пауза. През 1951 г. легендарният изпълнител е поканен за първи тенор от Георги Белчев, който опитва да създаде квинтет по подобие на „Комедиен Хармонистс“. Въпреки желанието и таланта на изпълнителите групата демонстративно не е забелязана от социалистическата музикална критика.

В началото на 60-те години на миналия век музикалната кариера на Аспарух Лешников секва завинаги.

В страховитата Държавна сигурност е получен донос срещу него, според който той е бил любимец на Хитлер и Гьобелс. Доносът, разбира се, е лъжлив, но на базата му на Лешников е забранено да пее. Въпреки това той успява да упражнява таланта си като певец в цирка – нещо, което се възприема като унижение от новоизлюпените социалистически звезди. Този период също е кратък. За великия Ари следват няколко години трудов стаж като метач в Борисовата градина. Докато той мете алеите, в края на 60-те години на XX век в Западна Германия започва преиздаването на плочите на „Комедиен Хармонистс“.

През 1976 г. Аспарух Лешников си отива от този свят на 81 години, в крайна бедност и останал само със спомените си за славните времена.

Източник:senzacia.net

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉