Страховитата държавна сигурност от времето на комунистическия режим била подчинена пряко на Тодор Живков. Диктаторът обаче нямал време да контролира лично „чекистите“ и да следи за лоялността им. Тази функция в продължение на повече от две десетилетия изпълнявал ген. Григор Шопов. И до днес генералът, който практически управлявал комунистическите служби за сигурност, остава една от най-мистериозните фигури на режима. Мълчалив и потаен, без амбиции за представителни постове, Шопов знаел всички тайни на комунистическия елит и организирал лично всички процеси в службите за сигурност.
През 1986 г. Тодор Живков по време на банкет споделил по адрес на Шопов следното; „Под всичко, което би ми поднесъл Григор Шопов, аз мога да се подпиша и без да го прочета! Няма никога да те подведе! Но, за себе си, не мога да гарантирам това. Представете си колко му вярвам, щом го поставям над себе си?“.
Григор Шопов се отличавал и със своето изключително хладнокръвие, когато през 1973 г. страховитият началник на концентрационните лагери и главен палач на народната република Мирчо Спасов бил изваден заради корупционни афери, Вътрешното министерство опустяло. Спасов бил бесен, а служителите на МВР знаели, че той винаги ходел въоръжен и буквално можел да застреля когото си поиска,пише senzacia.net
Единственият, който не трепнал пред разгневения Спасов, бил Григор Шопов. Той стоял в кабинета си в МВР и не само, че не се страхувал от кървавия генерал, но наредил на секретарката си да го повика. В кабинета си Шопов не държал оръжие, което още повече притеснило колегите му. Когато Спасов влетял разгневен вътре, никой не знаел как ще свьрши всичко. Всички подозирали, че Спасов е отстранен от поста си след подадена от Шопов информация. Срещата между двамата траяла около 10 минути. След нея Мирчо Спасов излязъл мълчалив и с наведена глава. Нямало и следа от беса, с който бил влязъл. След него Григор Шопов с обичайния си спокоен вид поръчал на секретарката си да му подготви следващите текущи задачи. Така и никой не разбрал какво са си говорили двамата генерали, но всички вече знаели кой е истински силният човек в ДС и МВР.
Роденият в богато семейство през 1916 г. Григор Шопов се запалил по комунистическата идея още като ученик. Това била причината да бъде изключен от училище и да завърши като частен ученик. Преди 9 септември 1944 г. бил арестуван няколко пъти, но така и не успели да го осъдят. След комунистическия преврат бъдещият генерал станал първи секретар на околийския комитет и секретар на окръжния комитет на БКП в София. Именно оттам тръгнало приятелството му с Тодор Живков.
Кариерата на Шопов в МВР започнала през 1951 г. Бързото му израстване започнало, след като Тодор Живков оглавил партията през 1956 година. През 1960 г., след като станал кандидат-член на ЦК на БКП, Шопов бил назначен за зам.-министър на вътрешните работи. На ртози пост той останал до падането на Живков през 1989 г. През 1965 г. бил назначен и за зам.-председател на Комитета за държавна сигурност. От тогава до 10 ноември 1989 година генералът ръководил лично репресивния апарат на комунистическата държава.
Освен за външното и вътрешното разузнаване той отговарял и за корупцията сред висшия партиен апарат и стопанската номенклатура. По тази линия научил всички срамни тайни на комунистическата държава, но никога не ги издал. За тях той информирал само Тодор Живков, при това на разговори на четири очи. Шопов ръководил лично и държавната контрабанда, която се извършвала от органите на ДС, както и „острите мероприятия“, които организирали службите. „Остри мероприятия“ в ДС наричали убийствата на политически емигранти и неудобни за властта влиятелни фигури.
През цялата си кариера Григор Шопов не изявявал никакво желание да оглави МВР.
Той знаел толкова много, че влиянието му в министерството винаги било в пъти по-голямо от това на министъра. Въпреки огромната си власт бил трудно забележим. Рядко се появявал на публични събития и дори съседите му не знаели с какво се занимава. Движел се без охрана и почти никога не използвал шофьор и служебен автомобил.
Веднага след дворцовия преврат от 10 ноември 1989 година Григор Шопов подал оставка от постовете си в МВР и ЦК на БКП. Той бил единственият човек от обкръжението на Живков, който се оттеглил доброволно и сам от позициите, които заемал.
След като сдал кабинета си на зам.-министър в МВР, се оказало, че в касата му за документи няма нито едно листче.
И до днес не се знае къде е изчезнал архивът на влиятелния зам.-министър след промените. Едно от предположенията е, че Шопов сам е унищожил важната информация, включително и снимките си. Днес единствената запазена снимка на генерала е от 70-те години.
След 1989 г. Григор Шопов живял като обикновен пенсионер в скромен апартамент в софийски квартал заедно със съпругата си. Именно там го застигнала смъртта през 1994 година.
През 1986 г. Тодор Живков по време на банкет споделил по адрес на Шопов следното; „Под всичко, което би ми поднесъл Григор Шопов, аз мога да се подпиша и без да го прочета! Няма никога да те подведе! Но, за себе си, не мога да гарантирам това. Представете си колко му вярвам, щом го поставям над себе си?“.
Григор Шопов се отличавал и със своето изключително хладнокръвие, когато през 1973 г. страховитият началник на концентрационните лагери и главен палач на народната република Мирчо Спасов бил изваден заради корупционни афери, Вътрешното министерство опустяло. Спасов бил бесен, а служителите на МВР знаели, че той винаги ходел въоръжен и буквално можел да застреля когото си поиска,пише senzacia.net
Единственият, който не трепнал пред разгневения Спасов, бил Григор Шопов. Той стоял в кабинета си в МВР и не само, че не се страхувал от кървавия генерал, но наредил на секретарката си да го повика. В кабинета си Шопов не държал оръжие, което още повече притеснило колегите му. Когато Спасов влетял разгневен вътре, никой не знаел как ще свьрши всичко. Всички подозирали, че Спасов е отстранен от поста си след подадена от Шопов информация. Срещата между двамата траяла около 10 минути. След нея Мирчо Спасов излязъл мълчалив и с наведена глава. Нямало и следа от беса, с който бил влязъл. След него Григор Шопов с обичайния си спокоен вид поръчал на секретарката си да му подготви следващите текущи задачи. Така и никой не разбрал какво са си говорили двамата генерали, но всички вече знаели кой е истински силният човек в ДС и МВР.
Роденият в богато семейство през 1916 г. Григор Шопов се запалил по комунистическата идея още като ученик. Това била причината да бъде изключен от училище и да завърши като частен ученик. Преди 9 септември 1944 г. бил арестуван няколко пъти, но така и не успели да го осъдят. След комунистическия преврат бъдещият генерал станал първи секретар на околийския комитет и секретар на окръжния комитет на БКП в София. Именно оттам тръгнало приятелството му с Тодор Живков.
Кариерата на Шопов в МВР започнала през 1951 г. Бързото му израстване започнало, след като Тодор Живков оглавил партията през 1956 година. През 1960 г., след като станал кандидат-член на ЦК на БКП, Шопов бил назначен за зам.-министър на вътрешните работи. На ртози пост той останал до падането на Живков през 1989 г. През 1965 г. бил назначен и за зам.-председател на Комитета за държавна сигурност. От тогава до 10 ноември 1989 година генералът ръководил лично репресивния апарат на комунистическата държава.
Освен за външното и вътрешното разузнаване той отговарял и за корупцията сред висшия партиен апарат и стопанската номенклатура. По тази линия научил всички срамни тайни на комунистическата държава, но никога не ги издал. За тях той информирал само Тодор Живков, при това на разговори на четири очи. Шопов ръководил лично и държавната контрабанда, която се извършвала от органите на ДС, както и „острите мероприятия“, които организирали службите. „Остри мероприятия“ в ДС наричали убийствата на политически емигранти и неудобни за властта влиятелни фигури.
През цялата си кариера Григор Шопов не изявявал никакво желание да оглави МВР.
Той знаел толкова много, че влиянието му в министерството винаги било в пъти по-голямо от това на министъра. Въпреки огромната си власт бил трудно забележим. Рядко се появявал на публични събития и дори съседите му не знаели с какво се занимава. Движел се без охрана и почти никога не използвал шофьор и служебен автомобил.
Веднага след дворцовия преврат от 10 ноември 1989 година Григор Шопов подал оставка от постовете си в МВР и ЦК на БКП. Той бил единственият човек от обкръжението на Живков, който се оттеглил доброволно и сам от позициите, които заемал.
След като сдал кабинета си на зам.-министър в МВР, се оказало, че в касата му за документи няма нито едно листче.
И до днес не се знае къде е изчезнал архивът на влиятелния зам.-министър след промените. Едно от предположенията е, че Шопов сам е унищожил важната информация, включително и снимките си. Днес единствената запазена снимка на генерала е от 70-те години.
След 1989 г. Григор Шопов живял като обикновен пенсионер в скромен апартамент в софийски квартал заедно със съпругата си. Именно там го застигнала смъртта през 1994 година.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук