През социализма българското Черноморие беше любима туристическа дестинация за много граждани на ГДР. По време на Студената война нашето море беше и място, където си устройват срещи роднини, близки, приятели и познати от ГДР и ФРГ, тъй като режимът на пътуванията между тях беше сложен.
Докато западногерманците ходеха на почивки в Италия, Испания, Гърция или Дания, източногерманците имаха по-малък избор. Близкото Балтийско море или разходка из горите на Тюрингия са много хубави, но широкият свят привлича по-силно. Той пък за гражданите на ГДР се изразяваше в почивка в братската социалистическа страна България.На почиващите от „страната на работниците и селяните”, както е известна ГДР в соцлагера, българското Черноморие предлагаше слънце, плажове и екзотична храна. Картичките, които летят към Източен Берлин, Дрезден и Ерфурт, са с „поздрави от юг”. За западняците югът са Италия и Испания, в източното географско съзнание обаче НРБ е най-южната точка, долчевитата на Варшавския договор. Западът е затворен, но на Изток могат да пътуват когато и както решат.

Някои пристигаха със самолет, други със собствените си трабанти, а трети дори на автостоп. Жените си позволяваха летни флиртове, което бе добре дошло за родните гларуси, а мъжете германци се отърсваха от „стреса в завода” и се заглеждаха по другарките в бански костюми.

Съзнанието, че са втора класа хора, преследваше източногерманците дори в България. За тях страната съвсем не е евтино място. „Тук ние от ГДР можем да си позволим само най-необходимото”, пише в стари картички от Черно море. Онова, което радва окото на селянина от покрайнините на Карлмарксщат, е изобилието от местни зеленчуци и плодове, което компенсира донякъде винаги липсващите банани. А и България им предлагаше слънце, пясък и екзотична храна.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив