Там са събрали идилични кадри от морско летуване по време на Народната република...
Някой беше определил морската ваканция на социалистическия българин така: Ходи ти се на море? Имаш три избора...
1. Къмпинг - около 4,10 лв. на вечер за двама с палатка и кола в претъпкани къмпинги, повечето без топла вода, безкрайни опашки по магазините или скъпи кебапчета в бира-скарата. Гледай да си набавиш отнякъде къмпинг оборудване от Чехия и ГДР, в България съвременно такова не се продава;
Къмпингарска идилия.
2. Почивна станция - около 30-40 лв. на седмица, строго разписание на времето – закуска рано сутрин, обяд по точно определено време и вечеря сравнително рано, има предвидени и „културно-масови мероприятия”. Има топла вода. Вратата се заключва след 12 часа;
Култовата някога станция Международен младежки център (ММЦ) в Приморско.
3. На квартира - наемаш стая и оттам нататък се грижиш сам за себе си, топлата вода не е гарантирана. Планираш почивката си поне няколко месеца преди това — отпуските на съпрузите трябва да съвпаднат (не е задължително обаче, зависи от работодателя).
Другар и другарка, щастливи, че са успели да синхронизират отпуските си. Добре де - може и с нечия чужда другарка...
Да, нямаше кой знае колко удобства, да не кажем никакви! Нямаше изобилие от ресторанти с всевъзможни чуждестранни деликатеси, нито безброй лъскави барове и дискотеки. И, за да сме сигурни, че няма да останем гладни, повечето от нас пълнеха багажниците на Москвичите си с пъпеши, дини и зарзават.
Заведение край Созопол. Личи, че снимката е от туристическа брошура - реално места нямаше никога...
Нямаше гигантски аквапаркове на всеки ъгъл. И какво от това? Нали имахме море!
Мичурин (днес Царево).
И въздух!
Дишахме спокойно, без притеснението, че всеки момент може да ни падне някоя тухла на главата от близкия строеж. Имахме и девствени плажове, залези спиращи дъха ни, нежни влюбени нощи…
Сега ни останаха само спомените за почивните станции с вечерен час, столовата и… няколко снимки.
Някой беше определил морската ваканция на социалистическия българин така: Ходи ти се на море? Имаш три избора...
А ето ги и споменатите алтернативи:
1. Къмпинг - около 4,10 лв. на вечер за двама с палатка и кола в претъпкани къмпинги, повечето без топла вода, безкрайни опашки по магазините или скъпи кебапчета в бира-скарата. Гледай да си набавиш отнякъде къмпинг оборудване от Чехия и ГДР, в България съвременно такова не се продава;
Къмпингарска идилия.
2. Почивна станция - около 30-40 лв. на седмица, строго разписание на времето – закуска рано сутрин, обяд по точно определено време и вечеря сравнително рано, има предвидени и „културно-масови мероприятия”. Има топла вода. Вратата се заключва след 12 часа;
Култовата някога станция Международен младежки център (ММЦ) в Приморско.
3. На квартира - наемаш стая и оттам нататък се грижиш сам за себе си, топлата вода не е гарантирана. Планираш почивката си поне няколко месеца преди това — отпуските на съпрузите трябва да съвпаднат (не е задължително обаче, зависи от работодателя).
Другар и другарка, щастливи, че са успели да синхронизират отпуските си. Добре де - може и с нечия чужда другарка...
Да, нямаше кой знае колко удобства, да не кажем никакви! Нямаше изобилие от ресторанти с всевъзможни чуждестранни деликатеси, нито безброй лъскави барове и дискотеки. И, за да сме сигурни, че няма да останем гладни, повечето от нас пълнеха багажниците на Москвичите си с пъпеши, дини и зарзават.
Заведение край Созопол. Личи, че снимката е от туристическа брошура - реално места нямаше никога...
Нямаше гигантски аквапаркове на всеки ъгъл. И какво от това? Нали имахме море!
Мичурин (днес Царево).
И въздух!
Дишахме спокойно, без притеснението, че всеки момент може да ни падне някоя тухла на главата от близкия строеж. Имахме и девствени плажове, залези спиращи дъха ни, нежни влюбени нощи…
Имахме природа, а това ни беше повече от достатъчно!
Сега ни останаха само спомените за почивните станции с вечерен час, столовата и… няколко снимки.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук