8:31
През 1949 г. отбивах редовната си военна служба в поделение 55120, 17-и родопски полк в Кърджали. Нашият полк охраняваше и сградата на щаба на дивизията в града, която се намираше на левия бряг на река Арда. Беше лято и в Кърджали беше много горещо. Бях караул на щаба на дивизията. В 1 ч. през нощта караулният началник ме постави на пост зад сградата на дивизията до реката.
На самия бряг някои офицери от щаба си бяха направили примитивни дървени бараки, в които си отглеждаха домашни птици. По едно време на покрива на една от тези бараки нещо валчесто се разшава. И както казвам, нощем очите на страха са големи и аз се изплаших много. Помислих си, че на покрива на бараката има горянин (нелегални младежи тогава, които се бореха против комунистическата власт). Качил се на покрива откъм реката и се готви да извърши диверсия срещу щаба на дивизията. Моментално се прикрих зад стената на сградата, свалих автомата от рамото си, опрях цевта му в стената и се приготвих да стрелям. Изчаквах само да шавне главата на горянина, за да попадне по-добре на мушката ми.
В това време на покрива на бараката една пуйка вдигна високо глава и разкърши криле. Вместо в курника легнала на покрива за по-хладно. Успокоих се, защото ако бях стрелял, в полка другарите ми щяха да ме подиграват: Ефрейтор Ангелов посред нощ от страх разстрелял една пуйка, когато бил на пост.
Ангел Ангелов, Габрово
Източник: РЕТРО
Когато бях в казармата давах много караули, чувствах се смъртно уморен, и много исках да ми се падне някакво такова животно-нарушител. Имаше такава казармена легенда, че ако нощно време стреляш по животно се води че си претърпял голям уплах и известно време не те пускат да даваш караул, даже те пращат 10 дена в отпуск за успокоение. Та като застъпвах на нощните стойки се оглеждах не толкова за нарушител, колкото за някоя овца, магаре, прасе, дори таралеж. Но за всичките тези месеци нищо не се осмели да прекрачи оградата на поделението, сякаш знаеха какво ги очаква. И така и не ме ограя с отпук за уплах.
ОтговорИзтриване