Спомени от СОЦА: Някога това беше най-вкусният хляб на света

Помня задължителните почивки - 2 седмици на лагер на море, 2 седмици ски-лагер, 2 седмици на палатки на язовир. Помня как всички къмпинг-принадлежности се набавяха от заминаващи си чехи, поляци, германци или с връзки.
Летата при баба, когато се събирахме родата и ме пращаха за хляб - изяждаха се 3 хляба на ден, но беше най-вкусния хляб на света. Помня баба на печката, пържи кюфтета на 2 котлона, защото големите ще се приберат от сено гладни и няма време. Млякото на баба помня - най-вкусното.

Връзките за всичко и навсякъде. Особено впечатление ми правеше купуването на книги с връзки, защото често ме пращаха до близката книжарница да получа нещо под щанда.
Опашките помня, особено една опашка за кайсии, на която беше толкова топло, че със сестра ми припаднахме една след друга.
Купуването, за "да има", а не защото трябва.

"Пуснали са" или "ще пускат" - магически думи.

Пълните магазини с никакъв избор. Например обувки - 2 вида за целия сезон и всички деца са с еднакви сандали или гуменки.
Кореком - един друг свят зад стъклото. Каталозите на Некерман.
Пионерско поръчение, отряден председател, сбор-проверка, патрон на отряда, седемте ястребинчета, Ковачевци, тимуровска команда ... Помня как гледахме в училище на живо по телевизията погребението на някакъв съветски лидер, даже май двама. Дружинната ни беше луда пренавита кака, престараваше се яко.
Началото на септември със задължителното бране на шипки и билки - сериозна норма килограми, които всеки трябва да предаде в училище.
Бригади помня няколко - за картофи и за грозде, беше много весело.

Големия глад и нищото по магазините беше в началото на прехода.

В.Апостолов

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉