8:24
156 къщи разрушени и отвлечени, 118 обезобразени до неузнаваемост трупове /между тях 4 деца/, 2000 ранени, останали без дом – над 310 семейства, покривите на 1000 къщи отнесени от водната стихия – това е черната равносметка от ужасяващото наводнение, сполетяло Враца тъкмо на 1 май 1966 г.
Точно в часа, когато тръгва празничната манифестация в града!
Причината за този незапомнен апокалипсис, дошъл в дефилето на скалния масив Вратцата, е скъсан бент на хвостохранилището към оловно-цинковата фабрика в близкия рудник.
След скъсването на бента
мътните талази на тонове отровна тиня хукват от високото към града и помитат всичко по пътя си. По коритото на река Лева се носят заедно човешки тела, животни, покъщнина, мебели, тухли, дървета...
Само за 20 минути водната стихия превръща местността в тъжен лунен пейзаж.
Докато трае ужасното бедствие, въздухът се оглася от крясъци и викове на помощ. По тротоарите на града оловно-цинковата стихия запокитва трупове на хора и животни.
Очевидците и днес твърдят, че чак на главната улица на Враца откриват трупче на дете!
Спешно екипи от Гражданска отбрана откарват с камиони десетки мъртви на стадиона, където пожарни маркучи ги мият, за да бъдат разпознати от обезумелите роднини.
По обед градът е потънал в сълзи – вече приблизително се знае, че жертвите са над 100.
Виновните са строго наказани – за „гибелна безстопанственост” им лепват различни години „строг тъмничен затвор”.
Присъдите дълго се коментираха
в града: главният инженер на комбината в Елисейна Коста Гърков и главният инженер на „Цветна металургия и рудодобив” Иван Чолаков получиха по 12 години, началникът на хвостохранилището Кирил Ананиев – 10, директорът на рудника Краю Сираков – 5.
И днес край Вратцата огромен многотонен скален монолит лежи непоклатим в коритото на река Лева.
Очевидците твърдят, че в апокалипсиса на 1 май 1966 г. стихията го е влачила надолу и подмятала като кибритена кутийка.
Георги КАРДАНОВ
Наборе.бг
Това събитие е много малко известно в България, въпреки че е едно от най-съкрушителните и смъртоносни в нашата нова история. Врачани обаче го помним...
ОтговорИзтриване