Отшумя и тазгодишната абитуриентска еуфория. То не беше тичане по бутици и магазини, то не бяха пробни прически и гримиране, то не бяха…Какво ли не? Е, ето ги абитуриентите: пременени, сресани, гримирани…И развълнувани, и щастливи! Така и трябва да е! Един етап от живота е преминал. Но защо трябва да се празнува точно така? Защо се харчат толкова пари за дрехи, които никога повече няма да облечеш? А дизайнерите сякаш съвсем са изчерпили идеите си. То не са богато надиплени поли, които старателно метат улиците, то не са шлейфове и кринолини.. А пък лъскотиите? Цветята, гарнирани със „злато” или „сребро”… Черно, черно и пак черно… Момичетата кой знае защо предпочитат в тази единствена в живота им вечер да надянат на хубавите си свежи лица маските на „професионалния” грим и да заприличат на чалга дивите… А момчетата тази година са също с прически – тип петльов гребен. Рошав петльов гребен гладко избръснат над ушите.
И сега следва: а ние какви бяхме!! Да, бяхме. Също смешни, но уплашени. Да, и развълнувани, и щастливи! Нашето абитуриентство имаше чара на онова - „ за първи път”. До тази вечер не си обличал нищо друго, освен задължителната униформа. И изведнъж влизаш в костюм или в рокля. Бяла, розова, синя… И – о, ужас! Качваш се на високи токчета! Изпитание! Макар че и сегашните 20-сантиметрови не са по-малко предизвикателство. А прическите? Те се готвеха цяла година. Оставяхме косите ни да растат свободно и понеже не се разрешаваше да ги носим спуснати, ходехме с по две опашки. Досущ униформени. А вечерта на бала се появявахме с ондулирани глави, с почти еднакви букли. Никоя не се гримираше, защото никоя не знаеше какво е това. А червилото беше за майките ни.
Да, смешни и недодялани, но очарователни. Защото всичко беше ново, непознато. И за първи път!
Теменуга СТЕФАНОВА
Стара Загора
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
23:47
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук