Подземията, останали на мястото на съборения мавзолей на Георги Димитров, стават музей за съвременно изкуство. На три нива под земята ще се създаде и хранилище за паметници, предназначени за външно поставяне. Това реши комисията по култура на Столична община. Предстои да се обяви конкурс за идеен проект за пространството – под и над земята, като част от Градската градина. На площадката над подземията ще се появи Бронзовата къща, която пристига от Австрия в края на февруари, обясни Малина Едрева, шеф на комисията. Подземията стават филиал на Софийската градска художествена галерия. На първото ниво под земята се е намирала стаята за разкрасяване на тялото на балсамирания Димитров.

Това е помещението, в което на експоната са му правили макиажа. Сваляли са го долу с асансьор, за да го разкрасят“, обясни Тодор Чобанов, зам.-кмет по култура и образование. Именно там ще се разположи музея, а на долните нива ще е хранилището, допълни Чобанов. Идеята е бункерната атмосфера да се запази, допълни той.

Подземията на мавзолея вече са общинска собственост на София. До 2016 г. те не съществуваха в правния мир, нямаше ги нито в кадастъра, нито в който е да е държавен документ. След съгласуване с държавните институция Столична община е станала собственик, обясни Чобанов. По думите му проектът за музей е възможен и след съгласуване с НСО, заради бункерите и лабиринтите, свързани със сигурността в района.

Лидерът на БСП-София се въздържа при гласуването и поиска съветниците да видят преписката с НСО.

За строително-монтажни работи ще са необходими до 100 000 лева с ДДС за да може площадката на мястото на мавзолея да бъде приведена в готовност за изпълнението на проекти, пише още в доклада на Чобанов, който предстои да бъде гласуван от Столичния общински съвет.

Източник:offnews.bg
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив