Малко известно:Как руските граничари отбиват терористична атака през 1993 г. (ВИДЕО)

Кървавата драма се разиграва преди 25 години на границата между Русия и Таджикистан, когато ислямски радикалисти атакуват 12 гранични поста на руските войски.

"Застава, равнис! Застава, мирно! Личният състав на 12-а застава, останал жив, е пред вас". С тези думи на 13 юли 1993 г., 11 часа след нападението от терористите, е посрещнато закъснялото подкрепление на лейтенант Андрей Мерзликин. Неговото подразделение като по чудо остава живо под обстрела на муджахидините.

Преди 25 години руските военни на границата с Таджикистан се оказват в епицентъра на бойни действия. В съседната страна кипи гражданска война, а военно-политическата обстановка е влошена още повече от свалянето на режима на Наджибула в съседен Афганистан. Русия е обвинена за всички беди на народа, а от пролетта на 1993 г. бойците от таджикската опозиция с подкрепата на муджахидините многократно се опитват да пробият границата.

Преди "черния вторник" нито една от атаките не се увенчава с успех. Но 13 юли 1993 г. е съдено да остане в историята като един от най-кървавите дни в историята на граничните войски в привидно мирно време.

Мерзликин си спомня, че ден преди атаката ръководството на комендатурата издава странни заповеди, с които отслабва отбраната. Например, свалени са т. нар. "секрети" – огневи точки с охранителни екипи, изнесени извън периметъра.

Преди това пък терористите успяват да проучат системата за охрана на базите и да разгледат къде се намират всички огневи позиции от върховете на близките хълмове. "Виждахме всичко, но не можехме да направим нищо – ръководството нареди да не закачаме тези хора. Освен това от афганистанците идваха преговарящи, които ни уверяваха, че ще ни охраняват", казва той. Как протича боят
Атаката започва на 13 юли 1993 г. точно в 4 ч. сутринта. На територията на граничната застава има 47 военни и един цивилен. Тежка техника няма – нито танкове, нито артилерия. Войниците имат само един лекоброниран БМП – той е унищожен още в първите минути с прицелен удар от оръдие. Така че в ръцете си момчетата държат само автомати, няколко картечници и гранатомет АГС-17, който засича по време на боя.

В същото време терористите имат миномети, картечници, гранатомети, снайперски винтовки и всички тактически преимущества, за които могат да си мечтаят – елемент на изненада, господстващи позиции и числено преимущество. В същия ден руските военни са нападнати от отряд от около 250 души.

Терористите обстрелват всички изходи от казармите, затова на войниците им се налага да разбият прозорците и да се измънкат през тях към противоположната страна извън обсега на обстрела. Както си спомня един от участниците в събитията – сержант Сергей Евланов, той успява да дотича заедно с още един войник до опорния пункт и подхваща кръгова отбрана. Там обаче скоро пада граната и взривната вълна го изхвърля. Като по чудо младият мъж остава жив и благодарение на адреналина успява да се добере до укритие, където всъщност вижда, че е ранен от отломките.

В същото време един от войниците успява да предаде сигнал за бедствие до щаба.

След няколко часа обстрелът стихва и боят преминава в продължителна фаза на периодични обстрели ту от едната, ту от другата страна. Патроните на войниците от граничната застава бързо свършват.

Няколкото отчаяни опита да се промъкнат от окопа до склада с боеприпаси се увенчават с провал. Редник Додокалонов се хвърля към пламналата офицерска казарма, където под леглото е останала кутия с патрони за картечница. "Когато той се втурна натам, всички си помислихме, че е пътник: терористите обстрелваха сградата от всички страни", спомня си Мерзликин. "Пред очите ми загинаха няколко момчета. И тогава изведнъж Додик се появява с кутия с 200 патрона. Ако не беше той, определено нямаше да оцелеем. Разделихме си патроните по равно. По-късно, когато излязохме, преброих: на всеки бяха останали по седем патрона".

Командирът обаче не бърза да се отдръпва, въпреки че не са останали боеприпаси – SOS сигналът е изпратен преди няколко часа, подкреплението трябва да е на път – как биха могли да изоставят граничния пункт и да си тръгнат?!

Това забавяне по-късно ще доведе до гръмката оставка на тогавашния командващ на граничните войски на Русия и цяла поредица от кадрови промени и уволнения във ведомството. Но това ще се случи по-късно – сега хората от няколко часа седят, обградени от безпощаден огън.

Помощ от въздуха ще дойде чак след 7 часа, към 11:00 ч сутринта. В небето се появяват два ударни хеликоптера и нанасят масиран удар с ракети по позициите на терористите в планините.  Пилотите обаче не посмяват да снижат машините, за да ударят хората, тъй като няколко месеца по-рано терористите в същия район са свалили нисколетящ самолет с ПЗРК.

Едва след като вижда, че хеликоптерите си тръгват, а боеприпасите са свършили, командирът на граничния пост взема решение за отстъпление – появата на вертолетите им дава възможност да се възползват от суматохата в редиците на муджахидините.Отстъплението и дългоочакваното спасение
Последните оцелели войници се отправят към близкото село Сари-Гор. Мерзликин предполага, че именно оттам би трябвало да дойде подкреплението. Независимо от помощта от въздуха и смута в редиците на терористите, вражеският огън продължава да ги следва.

Но след известно време войниците срещат "свои хора" от съседната тринадесета застава. Отрядът се командва от подполковник Василий Масюк, който води толкова нужните в този момент танкове и тежка артилерия. Помощта обаче не идва навреме, тъй като единственият "пряк" маршрут към 12-а гранична застава е миниран от муджахидините и под прицела на терористи, криещи се в планините.

Същата вечер спасителният отряд се връща на пленената от терористите застава и я изравнява със земята с огън от тежка техника. На терористите им се налага спешно да бягат в планините.Руският президент Борис Елцин награждава с орден "За храброст " члена на граничните войски Владимир Евгениев за геройството, демонстрирано по време на службата му на таджикистанско-афганистанската граница.

Александър Макаров/Sputnik
В резултат на атаката на муджахидините загиват 25 руски бойци. Терористите губят около 70 души. Лейтенант Мерзликин, който успява да изведе хората си от огъня, е удостоен със званието "Герой на Русия" и служи до звание генерал-майор на ФСБ. Днес той е от запаса и е съветник на председателя на Руския съюз за бойни изкуства.Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

ВИДЕО:

Източник:bg.rbth.com

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉