Как през 80-те години на миналия век решиха проблема с чумата по домашните и дивите свине

В България протестите станаха хронични. Последният беше на животновъдите заради евтаназията на заразени от чумата стада. Опасност от такива заболявания винаги е имало и се е налагало да се вземат строги мерки. Но какъв беше подходът сега? За умъртвяването на цели стада се разбра от пресата късно.

Навремето в такива случаи поразените райони се ограничаваха и се охраняваха строго. Дори армията се използваше. Имаше НПО „Ветеринарно дело”, изградено от завидни специалисти, които стриктно следяха  здравословното състояние на животните и налагаха строг контрол. Сега такова централно учреждение няма, а има и частни ветеринари.


През 80-те години на миналия век се появи чума по дивата свиня. В ловното стопанство, в което работех, имаше около три хиляди диви свине. Доставена беше ваксина, която давахме на животните чрез храната, и чумата не стигна до нас. Можеше да се постъпи така и сега. Да се ограничат огнищата на заразата, да се умъртвят само заразените животни и да се чака следващата проба. Да се ваксинират животните въпреки европейските указания.

Ще посоча автентичен случай от 80-те години. През есента на 1980-а аз и полковник Димитров от УБО трябваше да отидем в Монголия и да докараме якове. Монголия е страна колкото дванадесет Българии. На свободно отглеждане имат милиони животни – якове, кози, овце, говеда и диви животни.  Имаха и кооперативни ферми с племенни стада. Професор ветеринар ни обясни биологията на яковете и между другото, каза, че десет процента от преживните животни са болни от бруцелоза. Обещаха да ни дадат животни от племенните стада. След резултатите от кръвните проби да вземем само здрави животни. Казаха ни и че инкубационният период на болестта е над един месец. Бях шокиран, стана ми ясно, че със сигурност ще докараме и някое болно животно. Настоях полковникът да се върне в София и да докладва за ситуацията. Но аз се съмнявах, че ще бъде точен в доклада и по хитър начин изпратих писмо до ген. Кашев, като описах обстановката.

Ген. Кашев, който беше изключително добросъвестен и отговорен човек, казал на полковника: „Ние с теб не разбираме от тези работи, отиди в НПО „Ветеринарно дело”, вземи техен специалист и решете въпроса. Дойдоха с професор паразитолог, взеха нова проба и докарахме 164 животни в ловно стопанство „Кормисош”. Там ги поставихме в аклиматизационна ограда и пак взехме кръвни проби. Оказаха се четири положителни. Дадохме ги в инфекциозна кланица в Асеновград. След шест месеца пак направихме кръвна проба. Засякохме един брой с положителен резултат. След нови шест месеца, при новите проби, всичките бяха здрави. Държахме ги още шест месеца и отново пробите бяха отрицателни. Тогава ги пуснахме на свобода. Трудно се вземаха пробите – борба с бикове.

Напоследък се съобщава, че в Кюстендилско са засечени болни от бруцелоза животни. Това е нова опасност, която застрашава животновъдството в България. Съобщава се и за американски гнилец по пчелите. И това е нелечима болест. Всичко това налага незабавен и строг ветеринарен контрол.

С тези болести трябва много да се внимава, защото последствията за икономиката и равновесието в природата са непоправими. Този път беше постъпено безотговорно и непрофесионално. Дано имаме късмет да бъдат овладени тези болести от компетентните органи.

Христо Христов-Референта, Правец

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉