9:59
„Бях на три годинки, когато за трети път ме прибраха в полицията. В три часа посред нощ. В трето районно. Първите две не си ги спомням. Явно съм бил на две годинки“, разказва Асен Блатечки. Преди няколко години заедно с колегите си Ивайло Христов, Петър Тосков и Алексей Кожухаров използваха детските си спомени, за да рекламират спектакъла си "Мъжка забавачка".
Като малък Ивайло Христов искал да става археолог. После се занимавал с квантова електроника. Това била причината да е "леко завеян". "Често по радиоуредбата на плажа в Бургас се чуваше следното съобщение: "Изгубено е дете на 3-годишна възраст. Твърди, че се казва Иво", спомня си Христов.
Петър Тосков пък никога няма да забрави как със свой братовчед изяли зюмбюлите от градината на майка му. Били им казали, че са вкусни. "Оказа се истина. Голям бой ядохме. Оттогава не съм вкусвал зюмбюли", признава актьорът.
Един от първите ми детски спомени е как съм се провесил през прозореца на пътуващ влак и сажди от комина на локомотива ми влизат в очите. После помня как всички възрастни ми казваха, че съм много отворен, връща лентата и Алексей Кожухаров.
Виртуозният цигулар Васко Василев пък е свързан с Пловдив от най-ранно детство, тъй като живее под тепетата от шестмесечна възраст. „Трудно е да впишеш майка ми и баща ми в стандарта на определението "родители". Първоначално, след кратък опит, са се отказали да се справят с мен. След двудневен живот в квартирата на родителите ми съм се отзовал в педиатрията. Професорът, завеждащ отделението по това време, бил баща на приятел на нашите и ме взел да се грижат за мен. В педиатрията ме гледали около шест месеца. След това дошли прабаба ми и прадядо ми от Пловдив, преценили, че те са моите хора, и ме прибрали при тях, за да се грижат за мен“, разказва в биографичната си книга "Васко@40+5" Василев. Признава, че прабаба му и двете му баби кодирали част от себе си в най-ранните му години, когато живял при тях.
Източник:Trafficnews.bg.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук