Всеизвестно е, че Дража Вълчева е една от любимите жени на Тато. Карловската фурия има късмета да се набие в очите му, когато е на 35 години. Амбициозната и щедро надарена от природата красавица вече се е домогнала до партийния връх в малкия подбалкански град Карлово. На една конференция Живков с мъжки бяс в очите следи пищните й форми и не мирясва, докато не ги опипа в леглото.
И така, в една топла октомврийска вечер на 1965 година „Чайката” на Първия спира дискретно в тиха карловска уличка, за да приеме в луксозната си утроба накипрената партийна активистка. Цялата сякаш е лице на „Арома”, а пристегнатите форми напират, та чак ще пръснат блуза и пола. „Тогава Тодор Живков беше отседнал в Хисарската резиденция на Министерския съвет, бяхме приготвили всичко за неговото нощуване, включително и вечеря с кулинарни глезотии”, разказвал ми е някогашният шеф на протокола в ОК на БКП Васко Василев.
„Вечерта Живков изпрати личния си автомобил да вземе от Карлово Дража и тя дойде, поласкана и приятно превъзбудена от възможността да бъде на маса с всесилния човек на страната. Вечеряха двамата, а ние дискретно бяхме в съседната зала. В по-късните часове Живков се оттегли в апартамента си, Дража го последва, за да си отиде в Карлово чак на другия ден сутринта”, спомня си човекът, който е видял и чул доста от пикантните сцени и разговори на тогавашния партиен елит.
И да нямате богато въображение, можете да си представите горещата като Африка Дража как разстила знойна плът пред погледа и ръцете на загорелия Първи. То е било страст и секс!… Живков е останал доволен, дори моят източник твърди, че е бил предоволен и това личало на закуската. Проличало и другаде – от тази нощ на бурни ласки и любов за кариерата на Дража няма спънки
След година тя вече е секретар на Окръжния комитет на партията и се чака само сгоден момент да й се разчисти пътят до първото място. Такъв момент идва – Костадин Гяуров е издигнат за кандидат-член на Политбюро и му поверяват юздите на родните профсъюзи. Пред Дража се откриват широки простори за ръководене с размах, всичко трепери от нея, защото почти всички знаят или просто са чували чия изгора е нафуканата и сексуално апетитна първа другарка на Пловдив. „Тя дори не беше толкова тактична и, без да иска, се издаваше, че всеки ден се чува с Първия. Говорим нещо за Тодор Живков пред нея, а тя току ще изтърси: „А, другарят Живков не е в момента в София!”… Ние се споглеждахме и леко си намигвахме”, спомня си Димитър Бакалов, който по онова време е бил неин помощник. Тя всячески е искала да му докаже, че е всеотдайна не само в чаршафите, но и в партийната бдителност. И такъв шанс й се поднася на тепсия.
„На върха на властта се срещат две пеперудки.
– Как си се изкачила тук, мила?
– Аз не съм мила, а съм Людмила! И тука съм се родила! А ти, драга?
– Аз не съм драга, а съм Дража! И за баща ти още важа!“
Разказва пловдивския журналист Стефан Северин
/по материали на blitz.bg/
И така, в една топла октомврийска вечер на 1965 година „Чайката” на Първия спира дискретно в тиха карловска уличка, за да приеме в луксозната си утроба накипрената партийна активистка. Цялата сякаш е лице на „Арома”, а пристегнатите форми напират, та чак ще пръснат блуза и пола. „Тогава Тодор Живков беше отседнал в Хисарската резиденция на Министерския съвет, бяхме приготвили всичко за неговото нощуване, включително и вечеря с кулинарни глезотии”, разказвал ми е някогашният шеф на протокола в ОК на БКП Васко Василев.
„Вечерта Живков изпрати личния си автомобил да вземе от Карлово Дража и тя дойде, поласкана и приятно превъзбудена от възможността да бъде на маса с всесилния човек на страната. Вечеряха двамата, а ние дискретно бяхме в съседната зала. В по-късните часове Живков се оттегли в апартамента си, Дража го последва, за да си отиде в Карлово чак на другия ден сутринта”, спомня си човекът, който е видял и чул доста от пикантните сцени и разговори на тогавашния партиен елит.
И да нямате богато въображение, можете да си представите горещата като Африка Дража как разстила знойна плът пред погледа и ръцете на загорелия Първи. То е било страст и секс!… Живков е останал доволен, дори моят източник твърди, че е бил предоволен и това личало на закуската. Проличало и другаде – от тази нощ на бурни ласки и любов за кариерата на Дража няма спънки
След година тя вече е секретар на Окръжния комитет на партията и се чака само сгоден момент да й се разчисти пътят до първото място. Такъв момент идва – Костадин Гяуров е издигнат за кандидат-член на Политбюро и му поверяват юздите на родните профсъюзи. Пред Дража се откриват широки простори за ръководене с размах, всичко трепери от нея, защото почти всички знаят или просто са чували чия изгора е нафуканата и сексуално апетитна първа другарка на Пловдив. „Тя дори не беше толкова тактична и, без да иска, се издаваше, че всеки ден се чува с Първия. Говорим нещо за Тодор Живков пред нея, а тя току ще изтърси: „А, другарят Живков не е в момента в София!”… Ние се споглеждахме и леко си намигвахме”, спомня си Димитър Бакалов, който по онова време е бил неин помощник. Тя всячески е искала да му докаже, че е всеотдайна не само в чаршафите, но и в партийната бдителност. И такъв шанс й се поднася на тепсия.
„На върха на властта се срещат две пеперудки.
– Как си се изкачила тук, мила?
– Аз не съм мила, а съм Людмила! И тука съм се родила! А ти, драга?
– Аз не съм драга, а съм Дража! И за баща ти още важа!“
Разказва пловдивския журналист Стефан Северин
/по материали на blitz.bg/
Наебала го какво толкова, човещина, с путката си кариера направи!
ОтговорИзтриване