От сатрапа Николай Ежов са страхували и секретарите на ЦК на партията, и министрите

„Малко съм разстрелял!” - казал Николай Ежов при арестуването на Ягода през 1939 г. Той наследява Хенрих Ягода като нарком на вътрешните работи. Ежов е едно дребно и невзрачно човече с ръст 151 см., с феноменална памет и удивителна способност да се промушва навсякъде и да се нагажда. С лакейските си качества той успява да се доближи и до Сталин, лично му докладва за борбата с враговете на народа, прави му чай, поднася му го, подрежда книжата, държи му шинела да се облече. На 18-я конгрес на ВКПб (1939) следи кой как гласува. Неговото верую е: „Трябва да се строи социализъм, но без насилие това не може да стане”. Отровил жена си, защото му изневерявала. Всички предишни агенти, сътрудници, офицери, с които той е служил в армията – общо 14 000 души, са разстреляни,
Николай Ежов
защото знаят много за него.

На 15 август 1937 г. издава заповед: „На арест подлежат жените и децата на враговете на народа”. Абсолютно своеволие и беззаконие, той няма право на това,  Министерският съвет и парламентът не са приемали такова решение.

Но след време и неговите злодеяния се обръщат срещу него. Доста време е трябвало на Сталин да проумее, че е турил змия в пазвата си и е пуснал вълк в стадото, защото е нямало сигнали против Ежов. Не само обикновените хора, но и членовете на Политбюро са се страхували от него. Даже всесилният Лаврентий Берия се оказва по някое време негов подчинен. Най-голямо удоволствие Ежов изпитва, когато при честване на национални празници с тиха стъпка се доближава до министрите и секретарите на ЦК и се ръкува високомерно с тях, а те да го питат как е със здравето. Когато го отвеждат към затвора, следователите и пазачите, негови бивши служители, му хвърлят такъв бой, че едва е оживял. През 1940 г. е осъден на смърт и екзекутиран.

Безспорно Йосиф Сталин е допускал грешки

в стремежа си да въведе ред в една държава, разорена от гражданската война, с разбита държавност, дезорганизирана и хаотична, с  висока престъпност и остатъчни банди  от гражданската война. Бил е строг, много строг, даже жесток. Но как се прави държава в цялата тази вакханалия, в цели Вартоломееви и Валпургиеви години в необятната Русия. От вилнеещите банди и дребните престъпници най-много е страдало беззащитното селско население. Само строгите закони и здравата ръка са можели да изкоренят престъпността и бандитизма и това е заслуга на Сталин. Най-добре е изразил това Яков Кедми, обществен деятел от държавата Израел:

„Сталин се оказва единственият, на когото Русия е била скъпа. Грузинец, семинарист, а е обичал Русия. Имал ли е той други методи в онова време? Не! Други ръководители с  какви методи биха направили от неграмотна Русия силна държава? Интелигенцията, която говори френски и немски,  е презирала народа си, плюла е на Русия.

Народ от роби с жалка интелигенция.

Как от тази страна е можело да се направи втора в света държава в 20-я век? Всички упрекват Сталин, че е направил колхози с мужиците. От мужиците той направи силни хора. С какви хора  щеше той да  воюва през 1941 г., ако не беше направил колхозите? Извършил е индустриализация в онова гадно време, с този народ, с тази власт, каквито са били тогава. Сталин е бил жесток човек. Но е бил принуден. Жестокостта му е била целенасочена, инструмент. Установява такава власт, която е могла да удържи Русия да не пропадне”.

Днес 57 % от руснаците считат, че Сталин е бил мъдър ръководител (според социологическо изследване), а много повече са тези, които искат да се върне името Сталинград на преименувания от Хрушчов Волгоград. Все повече граждани на Русия опознават истинския лик на Йосиф Висарионович Сталин, заслужено наричан „вождът”. Всеки ден на гроба му на Кремълската стена има свежи цветя.

Това също е оценка!



Доц. Д-р Стоян ВЛАЙКОВ
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

1 коментар:

  1. "Върху гробът ми ще бъде хвърлен много боклук, но вятърът на историята ще се надигне и ще отвее всичко".

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив