Шест години след потапянето му правителственият самолет на Тодор Живков продължава да е водеща атракция на дъното на Черно море край Варна. Гмуркачи и водолази от различни страни идват, за да се пуснат до историческия аероплан, станал хит на световния дайвинг. Самолетът е в морето пред курорта “Св.св.Константин и Елена” на 800 м от брега и на 22 м дълбочина, припомня основният инициатор на акцията за запазването и потапянето му Орлин Цанев от дружество “Блек сий дайв Одесос”.

Според него соцвозилото се е превърнало в красив изкуствен риф, пълен с живот – обрасъл с миди, водорасли, а вътре го обитават риби, пише “Труд”. В корпуса е запазена пилотската машина, уредите за управление, но според изискванията е трябвало доста да бъде изтърбушен. Пълният му капацитет е 100 тона, но на дъното са легнали 30 тона, придържани от четири постоянни котви.
Дължината му е 49 м с 37 м разпереност на крилата и с височина 12.80 м. Водолазните центрове водят до него българи, гърци, румънци, англичани, дори и японци, като всички оставят знак, че са го видели. За подводен гид дотам тарифите са различни, но варират между 60-80 лв за групи и курсисти, като цената включва и брифинг за историята и техническите параметри.

Самолетът на Тато е свободно достъпен и за посещения до него не се изисква специално разрешително, което е задължително за военните обекти наоколо. Това са три потънали подводници -две руски и една немска, открита през 2010 г. от водолазите от “Блек сий дайв Одесос” на 15 мили югоизточно от Варна. Все още се проучва, но специалисти от Военноморския музей в града предполагат, че това може би е първата подводница на българския боен флот.

За достъп до трите военни обекта се искат разрешителни от ВМС, от ИА”Морска администрация” и от “Гранична полиция”, посочва Орлин Цанев. Много красива атракция е и корабът от Втората световна война “Кинг Карол”, товаропасажер, потопен от едната от трите подводници. Намира се на миля и половина източно от нос Галата. Този интересен кораб е пренасял мини и за това достъпът до него е забранен, за да не се разграбва, а и е опасно, казва Орлин.

Вандалщината отдавна не е чужда под водата заради ширещото се бракониерство, припомня той. Ние потапяме, правим изкуствени рифове, а подводните иманяри изтръгват колове, железа, каквото им попадне, да не говорим за артефактите на дъното, които отмъкват, казва водолазът. Той припомня случай преди две години, когато се помъчили да извадят уникалния кораб “Родина” по Южното Черноморие, но цялата гилдия се обединила и им се противопоставила.

Нашето море е бедно на такива изкуствени рифове, държавата трябва да застане зад такива организации, които ги създават, все пак сме туристическа държава, казва Орлин. Той дава пример с известния самолетоносач на Америка -”Орис Кане”, потопен умишлено в Мексиканския залив, като сумата е 6 млн. долара, но държавата стои зад проекта.
Уникалната операция по потапянето на ТУ 154 у нас на 25 май 2011 вкара Варна трайно в емисиите на CNN и Euronews. Последно самолетът беше собственост на “България еър”, като компанията се явява най-големият спонсор, защото го дарява безвъзмездно за осъществяване на каузата. Аеропланът е откарвал някога Тодор Живков при Чаушеску, Хонекер и Фидел Кастро. Произведен е през 1971 г. и е извършил последния си полет на 16 септември 1999 г. от София до Варна. 46 -годишният ТУ 154 е произведен през 1971 г. в Русия специално за правителствен самолет.

Аеропланът е поставил рекорд за модела си със 7 часов непрекъснат полет, което е с час повече от максимално допустимото. Това станало при спешното прибиране на правителствената делегация от Куба в София след убийството на Индира Ганди. Сред именитите пасажери, пътували на борда му са американският президент Ричард Никсън, Фидел Кастро, Михаил Горбачов и други.
Машината носи отличителния знак LZ BTJ, който беше разтълкувана от шефа на летище Варна Димитър Костадинов. Всяка от буквите има своето значение – LZ е международната сигнализация за българската принадлежност, В – за авиокомпания “Балкан” и TJ – инициалите на някогашния първи държавен ръководител Тодор Живков. Спускането под вода на уникалната световна дайвинг атракция стана с подкрепата на общината, много спонсори и с помощта на 100-тонния плаващкран “Антей”.
От първоначалната идея за превръщането му в изкуствен риф са изтекли 4 години на непрекъсната работа и преодоляване на бюрократични пречки. Първоначално е трябвало да бъде потопен в морето срещу Златни пясъци, но се оказало, че този рифще пречи на трафика на корабите. Второто предвидено място било край нос Галата, но там е военният полигон и няма как да стане и накрая институциите са посочили да бъде спуснат срещу “Св. св. Константин и Елена”.
Не е най-подходящото място, защото долу е тинесто и като има течения, това стресира водолазите, но трябваше там да го потопим, връща лентата назад авторът на мега идеята. На дъното самолетът е ориентиран в посока изток-запад, на повърхността има сини буйове, обозначаващи носа и опашката му. Доскоро той беше най-големият умишлено потопен самолет, но Турция поднови рекорда, като спусна под вода Еърбъс А300 край курорта Кушадасъ в Егейско море.

Самолетът е дълъг 54 м, а крилатата му се простират на 44 м. Той лежи на 23 м дълбочина. От “Блек сий дайв Одесос” са възнамерявали да разнообразят гамата на дънните атракции с потапяне на нов и също интересен обект – 140-метровия учебен кораб “Петър Берон”, който обаче беше продаден за старо желязо през 2014 г. и отплава за Турция, където беше нарязан. Така приключи 66-годишната му история. “Направихме запитване, но явно съдбата му е била решена”, каза Цанев.

Той и съмишлениците му не се отказват от идеята за други подводни атракции, като смятат, че има много бракувани плавателни съдове, които могат да се превърнат в такива. Дайвингът е хубаво и красиво хоби, вярно, че 2-3 бона трябват за професионално оборудване , но може да се вземе по-евтино под наем, а курсът от десет – петнадесет дни е най-малкият разход, казва Орлин Цанев.

Според него напоследък интересът ескалира, освен мъже се записват и много дами, за които кислородните бутилки от 32-33 кг на гърба тежат само до водата. Подводният свят е друг, различен, в него има тишина и мълчание-все едно влизаш в църква, казва професионалният гмуркач. Орлин Цанев е фотожурналист от четвърт век като най-дълго е работил в национален всекидневник.

Сега е шеф специалист в служба “Търсене и спасяване” към Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” във Варна.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив