Моите спомени за 10 ноември 1989 година

Не помня много от деня. Някакъв стандартен ден. Но помня добре, че имаше мъгла. Обикаляме из града вечерта. На една от обичайните явки за младите хора (така известната някога Мока),

 

намирам мой набор, който стои на едно от столчетата, много пийнал и вика - Наздраве, махнаха Тодор Живков. 

Чак тогава се усещам, че градът е обезлюдял, че нещо е различно. Всички са били пред телевизорите (явно е било и рекорда на Изаура).

Връщам се у дома, но леко не вярвам. Намирам татко пред телевизора, гледа новините. Изгледахме пак всичко, сякаш се опитвахме да намерим къде и какво се случва, нещо като знак, който да обясни защо се променя всичко. После почнаха слуховете и всичко останало. Бях на 17 (почти) години.

Бихте ли споделили вашите спомени за този паметен ден

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉