Звездата на немското нямо кино, се връща в България само като спомен

Приятна мелодия и нежен женски глас. Една песничка изцяло в стила на френските шансони от началото на ХХ век - банално-сантиментална и по музикална форма, и по съдържание. Песничка за войничето, раздвоено между дълга и любовта:

Пред нашата казарма, /до входната врата, /един фенер висеше/ и светеше в нощта./ Ний двама ще се срещнем там, /под тоз фенер във нощний мрак...

Това е песента “Лили Марлен”, създадена от немския композитор на филмова музика Норберт Шулце Изпълнява я съпругата му, българката Иванка Янакиева, чийто артистичен псевдоним е Ива-Ваня.  По зла ирония на съдбата, по време на Втората световна война, а и след това, приятният шлагер се превръща в символ на най-ненавистните човешки страсти, на фашизма.

А изпълнителката на песента на български, кинозвезда в Германия години преди това, чийто лик е красял пощенски картички, която е станала “Мис Берлин” на 25 години  и шампион на страната по конен спорт, никога повече не се връща в родината си - само заради тази песен. Ива-Ваня е родена през 1905 г. в конска каруца между София и Карнобат.

Бащата искал син и може би затова възпитавал момиченцето сурово - наричал го Ваньо, обличал го в мъжки дрехи, карал го да спортува и... не му позволявал да гледа филми.  Дали затова Ива-Ваня става толкова самостоятелна, целеустремена и борбена личност, че на 16 години избягва сама в Берлин, без да знае нито дума немски и с детинската вяра, че кинокомпанията УФА ще я хареса и ангажира веднага.  Е, не става веднага. Затова пък я засипали с неприлични предложения - какво друго може да очаква една чужденка, която има само хубост и... инат.

Започнала да работи какво да е, записала се в курс по танци.  Минава година, преди да се изкачи на сцена - първият, който проявява към нея интерес, е директорът на театър “Гондел” Паул Лени.  Известният режисьор Роберт Вине, първомайстор на германския експресионизъм, дава на девойката роля във филма “Имах един приятел”. И птицата на успеха кацва на рамото й... Фотографите се надпреварват да я молят да им позира, заради една актова фотография я  оприличават на Венера Милоска Когато става “Мис Берлин” през 1930 г., наградата й е Мерцедес-Бенц кабриолет.

За известно време е женена или живее заедно с Георг, който я нарича “сладоледената фея”, но се разделят.  Някои от филмите, в които участва, са показвани и в България - “Пиетро Корсарят” (1924), Голямата пауза” (с Хени Порген, 1927), “Прелестите на неделята” (с Хари Лидхе, 1927). Красива и талантлива, тя играе и след като киното “проговаря”, главно във филми на УФА. “Дворцов концерт”, “Той ли беше на третия етаж”, “Отпуска срещу честна дума” са филми, в които тя не само играе, но и пее.

Имала богат и интересен глас, твърди съпругът й, с еднаква лекота пеела както оперни арии, така и модни шлагери. За нея пишат песни най-известните композитори в Германия в ония години. Ярка и широко скроена личност - състезава се като жокей, при това с четири собствени коня. Не без успех играе на театрална сцена, при това в сериозни пиеси на Ибсен. Девизът й е “Нищо не може да ме спре”.  Композиторът Норберт Шулце, автор на песента “Лили Марлен”, пет години по-млад от нея, женен, с четири деца, не може да устои на тази буйна стихия.

Запознават се по време на запис на нейни песни. По-късно създават заедно грамофонна плоча с шансони и канцонети. Той се развежда, за да се ожени за нея.  Плод на тази любов са двамата им сина и тази единствена плоча с песни,  между които е и прочутата “Лили Марлен” на български. След омъжването си и раждането на децата по свое желание Ива-Ваня се разделя с изпълнителското изкуство. Но не се отдава на спокоен семеен живот, твърде неспокойна и деятелна е като характер. “Лили Марлен” се изпълнява от Марлен Дитрих, Едит Пиаф и Жозефин Бейкър, но само Ива-Ваня я пее на родния си език. Защо? Има едно обяснение - призната, тачена, ухажвана в Германия, тя е мечтаела ехо от нейната известност да се чуе и в родината. Просто едно признание в любов - отдалече и безутешно, което обаче се оказва бумеранг с ужасни последствия. След войната, изплашена от нападките, че е била близка на нацистите (здрависвала се е публично с Гьобелс, който я поздравява за успехите й като актриса и певица), избягва за кратко в Бразилия при сестра си.  Не смее и да помисли за родината си. Често казвала, че ако се върне в България, комунистите ще я убият.  Все пак се престрашава да се върне в Хамбург, където остава до смъртта си, на 86 г.

През 50-те години дебютира като либретистка на известния мюзикъл “Бай, бай, Кепхен!”. През 70-те години е една от сценаристките на 45-епизодов телевизионен сериал за съдбите на хората в един немски дом: любов и омраза, ревност, кражби, убийство...  Казват, че на 85 г. все още обичала високите скорости и буквално летяла със своя мерцедес!  Написала мемоарна книга. До края на живота си готви преди всичко български ястия и не се стеснява да се обажда в посолството за консултация.  Съпругът й разказва, че покрай нея много техни немски приятели почнали да готвят пълнени чушки, таратор, козунак...  Песента, която изпълнявала с най-голямо удоволствие, имала припев: ”Цял Берлин ми се покланя - аз съм българката Ива-Ваня”. 

Преди години друга една българка, живееща в Германия - Юлиана Вегенер (родена Недева), написва документален роман за амбициозната българка, завинаги свързала името си с развитието на немската киноиндустрия - “Ива Ваня или Сладоледената фея”. Издателят Анго Боянов създава от ръкописа красиво томче през 1998 г.  Така изгнаницата Иванка Янакиева все пак се връща в родината си, макар и твърде късно, когато никой вече не я помни. “Каквото реша, го правя”, както казва самата тя.

Петя АЛЕКСАНДРОВА /вестник "Над 55"/

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив