"Имам парички и благодарение на т.нар. мутри. Те за мен ще си останат джентълмените с възбуждащи парфюми. Само хубави неща мога да кажа за Поли Пантев и Жоро Илиев. Те ме позлатиха! Бях им любимка." Това споделя голямата ни фолкзвезда Софи Маринова тези дни, като разбра, че има шанс да я включат във филм за БГ мутрите у нас, пише "България Днес".

Спомените на фолкаджийката от най-отявлените бизнесмени в тъмни дрехи са изключителни, а бравурните ѝ участия в "Кошарите" са първата ѝ стъпка по въженцето към "Евровизия". 

"Помня първата си среща с Жоро Илиев и Поли Пантев. Те тогава бяха приятели", разказва Софи. Един ден цяла кохорта силоваци щурмуват ресторанта, в който тя пее. "Ти нямаш сърце... Ти не знаеш що е блока, вещице", посреща ги чалга дивата с рефрен, който реже като бръснач. Певицата напипва емоциите с вещина на психолог точно в този първи ден, в който става любимка и на двамата бизнесмени. И най-дебелокожите простенват на баладите ѝ, коментират близките ѝ. "Софи е любимото ми гласище. В циганските песни няма равна. Сега ще видите за какво става въпрос", промотира примата тържество на Жоро Илиев.

Софка се покатерва върху табуретка до шефската трапеза и изпява "Кемано башал е, роменге" и после врясва "Стари рани". Най-напредналите с уискито се трогват. Шефът на ВИС вади куфарче с пари. Подрежда пред Софи шест пачки с по 200 долара. Пантев да не остане по-назад отвръща на жеста, както си трябва.

"В 7 часа сутринта бяхме пред чейнчбюрото, спомня си днес Софи Маринова.

 Овършахме "Витошка". Музикантите си избраха костюми като на Поли и Жоро. Взеха си черни обувки и бели ризи от памук. А си накупих сукмани, бодита, перуки, живаншита и злато. В огледалото не се познах. Все едно бях принцеса от индийски филм. Това бе първият ми голям хонорар", спомня си най-добрата ни фолкизпълнителка за вълшебното куфарче на Пантев и Илиев, което днес я доближава до звездите от Боливуд.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

1 коментар:

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив