През 1973 г.26-годишният Ганчо Райнов е бил осъден на две години затвор заради „клеветнически твърдения” срещу тогавашния обществен строй.

Ето какво гласи присъдата:

„Признава подсъдимия Ганчо Костадинов Райнов, роден в с. Сонгурларе, Бургаски окръг, живущ в с. Лозово, Бургаски окръг, 26-годишен, българин, неженен, неосъждан, грамотен, за виновен в това, че действайки при условията на продължавано престъпление, начиная от м. май 1972 г. до 13 юли 1973 г. в района на туристическия комплекс Слънчев бряг, Бургаски окръг с цел да създаде затруднение и отслаби народната власт, системно е изготвил и разпространявал писма с клеветнически твърдения засягащи установения в нас държавен и обществен строй, поради което и на основание чл. 108 от Н. К. във връзка с чл. 54 от Н. К. го осъжда да изтърпи наказание от 2 (две) години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Зачита предварителното задържане на подсъдимия, считано от 13 юли 1973 г. до днес“.

Райнов е приложил копие от присъдата и мотивите към нея. Публикуваме ги със съкращения и без редакция.

МОТИВИ: Обвинението против подсъдимия Ганчо Костадинов Райков е по член 108 НК.

Подсъдимият Райков се признава за виновен, като обяснява, че съзнава кливетническия характер на извършеното от него, но обяснява, че вършил това с цел да може да спечели доверието на американското разузнаване и после да работи в полза на България след като проникне в това разузнаване.

Подсъдимият Ганчо Костадинов произхожда от трудово селско семейство. Бащат му е работник сега пенсионер, а майка му е член на БКП. Подсъдимият е израснал така да се каже при условията на народната власт. Под влияние обаче на редовното слушане на радио „Свободна Америка”, Би-Би-Си и на други антикомунистически и антисоциалистически информационни органи у него се е създала омраза към установения у нас народно- демократичен и социалистически строй. След завършването на гимназия и военна служба подсъдимият е завършил и Институт за Международен туризъм със специалности ескурзовод на западни групи, тъй като изучавал и владаел добре писмено и говоримо английски език. Постъпил на работа през 1971 г. като екскурзовод към ТК „Балкантурист” гр. Несебър. Това му дало възможност да има постоянен допир с най-вече английски туристи и неговото отрицателно и враждебно отношение към нашата държава и строй се засилвало. И подсъдимият решава да даде израза си за това враждебно отношение към съществуващия в нас държавен и обществен строй и желание да измени на Родината, като избяга. В изпълнение на това свое решение той започнал да пише писма до различни пропагадни централи на запад, които пишел на английски първоначално на чернова в свой бележник, който е приложен към делото като доказателство, а след това ги преписвал и чрез туристи от запад ги изпращал по принадлежност. В тези писма подсъдимия Райнов дава простор на голямата си омраза към нашата държава и общество, слагал е знак на равенство между комунисти и рабовладелци, моли капиталистите да му дадат свобода и заявява, че предпочитал смъртта, отколкото да живие в нашата страна.Така за времето от май 1972 г. към средата на юли 1973 г , когато се разкрива престъпната деятелност на подсъдимия,той е написал и изпратил зад граница 18 такива писма, които, адресирал до радио „Гласа на Америка”, до в-к „Нюйор Таймс” и “Вашингтон пост”, до Колумбиския университет в Щатите и други такива места.

Така че подсъдимият следва да се признае за виновен и наказан по предявеното му обвинение. От извършената съдебно-психиатрическа експертиза се установява, че подсъдимият Ганчо Костадинов Райнов макар да е като личност с болестна структура на характера-шизоидна психопатия с черти на инфантивност, сензитивност, себенадценяване, фантасност и егоцентризъм е разбирал естеството и харектера на извършеното и е ръководил постъпките и действията си. И следователно подсъдимият е напълно вменяем.

/Ретро.бг/
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив