22:42
Здравейте, другарки и другари!
Поздрав от Небето Тато ви праща,
гледам, че сте по Терминали и гари,
всеки пътя за Европа хваща...
Гледам и почвам да се тревожа,
че държавата е демократична,
а вече до кокал е опрял ножа
и ситуацията е критична!
Скачахте срещу мене на площада,
всички викахте: "Долу комунизма!",
а сега, когато ви тъпчат без пощада,
демокрацията боли като клизма!
На' ви сега Свободна Европа,
на' ви сега отворена граница,
българинът в чужбина копа
и сънува домашната баница!
На' ви сега свобода на словото,
на' ви отмяна на смъртно наказание,
сега законът е на куршума в оловото,
а престъпниците получават помазание!
Жал ми е да гледам моята Родина,
жал ми е да гледам родните деца,
как се раждат и гледат в чужда градина,
как изтръгват родолюбието им от сърца.
А някога имаше закон и морал,
имаше вяра в пионерската дума,
ха посмей човек да си обрал
и те чака на милиционер куршума!
Ех, другарки и другари, пионери,
затова при мен е вечно бригадирско лято,
дано писмото ми сърцето ви намери,
поздрав най- сърдечен, с обич: Тато!
Автор: Петър Донкин
Абе хубаво сте го съчинили, ама защо ли Т. Живков в мемоарите си е писал други неща: Ето например за 1956г: „...През 1956 г. селската действителност беше, както казах вече, потискаща. Изправени бяхме пред реалната опасност от нови бунтове и този път те щяха да подпалят чергата ни не само в селата, но и в градовете, да разстроят всички сфери на живота ни. Връщам се в паметта си в онези години и виждам тежката картина: провален стопански план; колкото щеш вътрешни и външни задължения; липса на средства за заплащане на държавната администрация. Немощна промишленост - доколкото я имаше. Намалена покупателна способност на населението. Получавахме оборудване на кредит, но нямахме средства за заплащане на труда на работниците, за да построят предприятията. Такава беше истината....“
ОтговорИзтриване„... Изтъкнах, че обстановката е много тежка; че в повечето райони на страната има бунтове, разграбване на инвентара и животните в ТКЗС; че безработицата вече надхвърля 250000 души; че бюджетните средства не достигат за изплащане на заплатите на работниците и служителите. Отбелязах, че в резултат на тези събития вече се чувства сериозно напрежение в партията. ...“
https://kiselec1.blogspot.com/2018/09/1.html
Абе хубаво сте го съчинили, ама защо ли Т. Живков в мемоарите си е писал други неща: Ето например за 1956г: „...През 1956 г. селската действителност беше, както казах вече, потискаща. Изправени бяхме пред реалната опасност от нови бунтове и този път те щяха да подпалят чергата ни не само в селата, но и в градовете, да разстроят всички сфери на живота ни. Връщам се в паметта си в онези години и виждам тежката картина: провален стопански план; колкото щеш вътрешни и външни задължения; липса на средства за заплащане на държавната администрация. Немощна промишленост - доколкото я имаше. Намалена покупателна способност на населението. Получавахме оборудване на кредит, но нямахме средства за заплащане на труда на работниците, за да построят предприятията. Такава беше истината....“
ОтговорИзтриване„... Изтъкнах, че обстановката е много тежка; че в повечето райони на страната има бунтове, разграбване на инвентара и животните в ТКЗС; че безработицата вече надхвърля 250000 души; че бюджетните средства не достигат за изплащане на заплатите на работниците и служителите. Отбелязах, че в резултат на тези събития вече се чувства сериозно напрежение в партията. ...“
https://kiselec1.blogspot.com/2018/09/1.html
Ето какво е написал Тато в Мемоарите си за края на 70-те: „...Огромни трудности имахме през 70-те години във връзка с преминаването към международни цени в търговията между социалистическите държави. Водихме упорита борба това да не става изведнъж, за кратко време, а в един по-продължителен период. България беше най-много засегната. Рязкото повишаване на цените на суровините и оборудването, които внасяхме, не можеше да се компенсира с нашия износ.
ОтговорИзтриванеОтново българският народ не изпита в своето ежедневие лишения и не почувства ударите, които понасяше държавната хазна.
Всеки българин трябва да знае, че през 1976 г. нашите задължения към западни банки стигнаха 6-7 милиарда долара. Като се вземат предвид инфлационните процеси, те се равняваха на 10-12 милиарда днешни долара (Книгата е издадена през 1997 г.). За онова равнище на икономиката и цените цифрите бяха астрономически. Страхотен удар върху финансовата ни стабилност. Трябваше да се парира и овладее. ... Помолих аз да оглавя валутната комисия. Поех погасяването на външния дълг на държавата като своя лична отвоговрност. Изплатих го. Без да бия барабани. ... Само за няколко години до 1981 г. задълженията бяха сведени до един и половина милиарда долара. ... И отново това не беше почувствано. Народът не разбра, че има такъв дълг, нито как беше изплатен. ... Нека тези, които се опитват да критикуват Тодор Живков, да извоюват доверие, срещу което да получат 8 милиарда в конвертируема валута и да ги вложат в технологии...
“
https://kiselec1.blogspot.com/2018/09/2-60-70.html
Въпреки, че тогава не са казали на хората, и те не са имали причина да спят спокойно, Тато не си е спестил истината в Мемоарите си. Тогава са спасили положението с помощи от СССР. (То защото и там социализма е бил цъфнал и вързал....). За съжаление последният път вече е нямало кой да ни спаси.....