Отиват си... Кога?... Къде?... Защо?
След тях остават редове и роли...
Небето ни след тях е по-добро!
След тях – обезсмъртени хора –
дошли за малко, слели се със нас,
избухнали в душите ни човешки,
и най-гръмовен – тихият им глас
отеква във смълчаната ни вечност...
А после си отиват. Незавръщащо.
Големите актьори и поети...
А Някой горе тихо ги прегръща
и ражда ги в звезди – за да ни светят.
Мира Дойчинова
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук