Адският взрив на парен локомотив 4001

Вечерта на 21 септември 1933 година , товарният влак №115 в състав един фургон и 22 вагона с ябълки , грозде и зеленчуци за износ , готов да замине от Сараньово към София , возен от софийски локомотив №936 (по-късно №19.36) .За помощна машина в следващите нагорнища , от депо Сараньово излиза и се прикачва начело на влака локомотив №4001 (по-късно №45.01) с машинист Стайко Христов и огняр стажант - ученика от ЖП училище Васил Окманов.
Малко преди 21 часа , влак 115 е редовно изпратен и от този момент започват серия от беди , като малшанс , като предсказание за най-страшното - фаталният край на това пътуване .

Най-напред , локомотивният персонал забелязва отворен входен семафор на Сараньово , страна Белово , спира и връща влака в гарата.Оказва се , че семафорът е забравен в отворено положение .Когато потеглят отново , на изходните стрелки се откъсва предната тракционна кука на влаковият локомотив от стержена в челната греда.Влакът пак е върнат и за да могат да продължат локомотивите разменят местата си.Сега 4001 е до влака , а "девятката" застава начело.Докато се извърши всичко това и се изчака една среща , времето минава.

Наближава 22 часа , когато влак 115 потегля за трети път от Сараньово.

Предполага се , че машинистът на локомотив 4001 не е упражнявал необходимия контрол върху работата на стажант-ученика.В голямото нагорнище между гара Сестримо и мястото , наричано от всички железничари "Камилата" , котелът е останал с недостатъчно вода , едва покриваща пещопокрива , а предната горна част от тръбния сноп частично оголена , се е нажежила силно вследствие голямата форсировка на пещта.Контролните пробки са били пред издухване , а може да са започнали да пропускат или да са издухали вече , когато локомотивът преминава "Камилата" и попада в леко надолнище .Сега водата залива нажежената предна горна част на тръбния сноп и оголва окончателно пещопокрива.Получава се практически много интензивно парообразуване (по-късно манометърът е открит с контролна стрелка на 21 атм.!) , съчетано с почти внезапен срив в механичната якост на пещопокрива от високата температура в пещта и експлозията настъпва.

Локомотивният котел се откъсва от рамата и пада вдясно по посока на движението .Колата е изхвърлена отляво и застава напреко.Водещият локомотив се откъсва и полита напред , но остава на релсите с малки деформациии пробиви по тендера.От внезапното затормозяване на движението фургонът и първите седем вагона са дерайлирали , застанали напреко и преобърнати.Убит на място е и изхвърлен 10м. вляво е стажант-огняра Васил Окманов.Машинистът Стайко Христов също изхвърлен със счупен крак , закаран в София , след 3 дни почива поради обгарянето на 2/3 от тялото му.
Експлозията настъпва към 23 часа , а около един час по-късно началник-влакът и един спирач достигат пеш до гара Костенец Баня , откъдето е изпратена първата телеграма за случая в 0 часа и 10 минути на 22 септември 1933 година.
За възстановяване на движението е направена варианта с цел да се заобиколи напречно лежащата кола на локомотив 4001.
След около година и половина локомотивът е възстановен в Главната ЖП работилница - София и отново е зачислен в Локомотивно депо Сараньово.

Инж. Димитър Деянов , "Локомотивното стопанство на българските държавни железници 1947-1990 "

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉