Влакчето в парка,80-те

Парк „Митрополит Методий Кусев“ (по-често наричан Аязмото) е парк в град Стара Загора. По време на социалистическия режим официално е преименуван на Парк „Ленин“, но жителите на града продължават да го наричат Аязмото. Разположен е на площ от 3500 дка в северна посока от града и разполага с уникални за България дървесни видове.

Предистория:

Паркът е създаден на 28 февруари 1895 година от митрополит Методий Кусев под името „Св. княз Борис-Михаил“ („Аязмото“). До началото на XIX век на това място се е простирала дъбова гора, но е била изсечена от турския аскер за да се осигури безопасно пребиваване на султанския везир, отседнал в Стара Загора по време на обиколката си из Османската Империя. Ерозионните процеси измиват почвата и превръщат мястото в гол скалист и безводен хълм.


    Забележителности


    Пред входа на парка в близост до паметника барелеф на метрополит Кусев се намира шадраван с кръгла форма и метални жабки по периферията. През 60-те години шадраванът е пълен с вода и от устата на всяка жабка излиза водна струя. От средата на 70-те години поради водната и енергийна криза шадраванът е по-често празен.

    В парка е разположена още Старозагорската зоологическа градина, в която могат да се видят камили, лами, мечки, бобри и различни птици.

    Други забележителноси са Залата на смеха с криви огледала, резиденцията на Старозагорския митрополит, параклис, паметниците на метрополит Методий Кусев и Алеко Константинов, Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия, телескопът на Народната астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“, спортен комплекс „Берое“, тенис кортове, площадки за бадминтон, хижи, хотел, ресторант и летен театър, в който са изнасяли концерти Лили Иванова, Емил Димитров, Щурците, Юрая Хийп и Бони Ем.
    РЕКЛАМА
    СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

    Може да харесате:


    0 comments:

    Публикуване на коментар

    Коментирайте тук

    Най-четени👇

    Популярни публикации👇

    КОНТАКТИ:

    Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

    Архив