Тъй като стойността на ранните Porsche 911 продължава да нараства стремително, колекционерите придават все по-голямо значение на техния произход. Автомобилите с копия от документи и съвпадащи номера струват по-скъпо от тези с неясно минало. Не е изненадващо, че историците се стремят да проследят съдбата на всяка кола, която се продава. И все пак, един от най-необичайните Porsche 911, експерименталният модел от 1967 г. с каросерия от неръждаема стомана, продължава да бъде мистерия - сякаш този Porsche никога не е съществувал ...
Този уникален екземпляр на Porsche 911 е от 1974 г. в огромната колекция от автомобили на Германския музей в Мюнхен. Изглежда, знаейки немската педантичност, осветляването на миналото му трябва да бъде проста и лесна задача, нали? Но всъщност изобщо не е така ...
Месеците на изследвания не са допринесли с нито една стъпка по-близо до решаването на загадката.Единствената информация, която Porsche съхранява в архивите си за 911S с неръждаема стомана, е сканираната страница на книгата Porsche Specials от 1986 г., написана от Лотар Бошен и Юрген Бат. В статия се отбелязва, че 911S дебютира под прожекторите на автомобилното изложение във Франкфурт през 1967 г., преди да започне 7-годишен автомобилен тест с дължина 150 хиляди километра с Хайнц Тодман зад волана. Тодман по онова време е бил ръководител на организация наречена Informationsstelle Edelstahl Rostfrei (ISER), която се занимава с всички въпроси, свързани с производството и използването на неръждаема стомана. Между другото, тя все още съществува и се намира в Дюселдорф. В компанията Porsche обаче няма никаква информация за това кой е поръчал и изготвил този автомобил.
Има предположение, че корпусът е направен от немската фирма Blanco, която е специализирана в производството на кухненски смесители и мивки, но историците оспорват този факт. В компанията Blanco нищо не знаят за съществуването на това тайнствено купе и дори не проявяват интерес към намиране на информация.
Най-обещаващата следа в тази история е информацията от д-р Лукас Брайтвизер, куратор на Германския музей. След като преровил в архива на музея, той открива, че за първи път колата е регистрирана на горепосочената ISER. Удивително е, че никой в ISER не може да обясни какво отношение имат към мистериозния 911S. Въпреки това, фактът, че автомобилът е указан в оригиналния документ, убедително свидетелства, че клиентът е бил служител на ISER. Документите също така посочват производителя - Porsche, но това не означава, че автомобилът е произведен в Цуфенхаузен.
И така, какво все пак се знае? Панелите на каросерията на автомобила са изработени от студено валцувана стомана. Частите се изработват както от матрици, така и ръчно. Каросерията не е боядисана, напомня по-късния DeLorean DMC-12, но иначе изглежда точно като обичаен Porsche 911S. В началото на 1972 г. Тодман разказва пред списание ADAC Motorwelt, че е изминал с колата почти 100 000 км и не е имало даже следа от ръжда по корпуса.
Toдман е бил напълно доволен от 911S, който надминал всички очаквания. Motorwelt пише за колата без ръжда, преодоляла 100 000 км, с почти суеверен страх, което показва колко бързо колите от тази епоха се покривали с ръжда. Но въпреки обнадеждаващите резултати от тестовете, масовото производство на автомобили от неръждаема стомана било нецелесъобразно поради високата цена. Според думите на Тодман, този 911S струва около два пъти повече от обичайния автомобил. От всичко това следва, че машината е построена за изследователски цели, като прототип за тестване в реални пътни условия.
Освен с каросерията си, Porsche 911S на практика не се различава от серийния модел. Той е оборудван с 2.0-литров шестцилиндров двигател с мощност от 160 к.с. с въздушно охлаждане. Купето тежи 1030 кг, което е с 50 кг по-леко от серийния модел.
Друга интересна информация, намерена в книгата на Бошен и Барт, е, че колата, изложена в Германския музей, се явява една от трите с каросерия от неръждаема стомана. И въпреки че в списание Motorwelt е написано, че 911S на Тодман е уникален, това не означава, че другите две коли не са построени през 1968 г. или по-късно.Тяхната съдба, при условие, че наистина са съществували, остава неизвестна. /auto.blitz.bg/
Този уникален екземпляр на Porsche 911 е от 1974 г. в огромната колекция от автомобили на Германския музей в Мюнхен. Изглежда, знаейки немската педантичност, осветляването на миналото му трябва да бъде проста и лесна задача, нали? Но всъщност изобщо не е така ...
Месеците на изследвания не са допринесли с нито една стъпка по-близо до решаването на загадката.Единствената информация, която Porsche съхранява в архивите си за 911S с неръждаема стомана, е сканираната страница на книгата Porsche Specials от 1986 г., написана от Лотар Бошен и Юрген Бат. В статия се отбелязва, че 911S дебютира под прожекторите на автомобилното изложение във Франкфурт през 1967 г., преди да започне 7-годишен автомобилен тест с дължина 150 хиляди километра с Хайнц Тодман зад волана. Тодман по онова време е бил ръководител на организация наречена Informationsstelle Edelstahl Rostfrei (ISER), която се занимава с всички въпроси, свързани с производството и използването на неръждаема стомана. Между другото, тя все още съществува и се намира в Дюселдорф. В компанията Porsche обаче няма никаква информация за това кой е поръчал и изготвил този автомобил.
Автомобилът е представен на изложението във Франкфурт
Има предположение, че корпусът е направен от немската фирма Blanco, която е специализирана в производството на кухненски смесители и мивки, но историците оспорват този факт. В компанията Blanco нищо не знаят за съществуването на това тайнствено купе и дори не проявяват интерес към намиране на информация.
Най-обещаващата следа в тази история е информацията от д-р Лукас Брайтвизер, куратор на Германския музей. След като преровил в архива на музея, той открива, че за първи път колата е регистрирана на горепосочената ISER. Удивително е, че никой в ISER не може да обясни какво отношение имат към мистериозния 911S. Въпреки това, фактът, че автомобилът е указан в оригиналния документ, убедително свидетелства, че клиентът е бил служител на ISER. Документите също така посочват производителя - Porsche, но това не означава, че автомобилът е произведен в Цуфенхаузен.
И така, какво все пак се знае? Панелите на каросерията на автомобила са изработени от студено валцувана стомана. Частите се изработват както от матрици, така и ръчно. Каросерията не е боядисана, напомня по-късния DeLorean DMC-12, но иначе изглежда точно като обичаен Porsche 911S. В началото на 1972 г. Тодман разказва пред списание ADAC Motorwelt, че е изминал с колата почти 100 000 км и не е имало даже следа от ръжда по корпуса.
Toдман е бил напълно доволен от 911S, който надминал всички очаквания. Motorwelt пише за колата без ръжда, преодоляла 100 000 км, с почти суеверен страх, което показва колко бързо колите от тази епоха се покривали с ръжда. Но въпреки обнадеждаващите резултати от тестовете, масовото производство на автомобили от неръждаема стомана било нецелесъобразно поради високата цена. Според думите на Тодман, този 911S струва около два пъти повече от обичайния автомобил. От всичко това следва, че машината е построена за изследователски цели, като прототип за тестване в реални пътни условия.
Освен с каросерията си, Porsche 911S на практика не се различава от серийния модел. Той е оборудван с 2.0-литров шестцилиндров двигател с мощност от 160 к.с. с въздушно охлаждане. Купето тежи 1030 кг, което е с 50 кг по-леко от серийния модел.
Друга интересна информация, намерена в книгата на Бошен и Барт, е, че колата, изложена в Германския музей, се явява една от трите с каросерия от неръждаема стомана. И въпреки че в списание Motorwelt е написано, че 911S на Тодман е уникален, това не означава, че другите две коли не са построени през 1968 г. или по-късно.Тяхната съдба, при условие, че наистина са съществували, остава неизвестна. /auto.blitz.bg/
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук