Как Стара Загора става крупен промишлен център на химията, електрониката, роботостроенето, машиностроенето, леката и хранителната промишленост

"14 юли 1972 година"

Стара Загора-Заводът за азотни торове

На 9 септември 1944 година в Стара Загора има 32 фабрики и работилници, от които 3 цигарени, 5 мелници, 3 маслобойни, 4 кожарски и 4 металообработващи. В тях работят 11 струга и 8 бормашини. Тази тогавашна промишленост произвежда продукция за към 8000 лева, по курс от 1982 година –

Това е основата, от която тръгва индустриалното развитие на Стара Загора под ръководството на партията. И се ражда чудото на Стара Загора – чудо, вплетено в чудото на социалистическа България: градът става крупен промишлен център на химията, електрониката, роботостроенето, машиностроенето, леката и хранителната промишленост.

В началото на 50-те години се извършва специализация на 16 завода в девет града – един от тях е Стара Загора. През 1956 година – по курс към 1982 година – обемът на произведената продукция е 38 млн. и 300 хил. лева. През 1982 година тя е 1 млрд. 151 млн. и 101 хил. лева – 143 пъти повече в сравнение с 1944 година.За 45-те години по официални отчети и според партийните документи „са построени три Българии“, съпоставено с най-добрата в икономическо отношение довоенна 1939-а година. Принос за това имат Стара Загора, трудещите се в града, партийната организация, отделните членове на партията.

До 1973 година в страната са проектирани и построени повече от 400 завода за машиностроене, електроника и изчислителна техника, военно-промишлен комплекс. Това е индустриална революция, в която свой дял има Стара Загора: завод за бутилиращи линии, завод „Светлина“ за осветителни тела, ковашко-пресов завод, незабравимите Заводи за запаметяващи устройства, завод за роботи, чугунолеярен завод. Линията за радиално леене в Стара Загора е европейска рядкост.

С решение на Министерския съвет от 1981 година в Стара Загора е създадено научно-производствено предприятие „Дезинтегратор“ – съвременно направление, познато в СССР, САЩ, Германия, Япония и Швейцария, което намира приложение във фармацията, химията, хранителната промишленост, производството на строителни материали. В Стара Загора се създава лаборатория за космически изследвания към БАН, която по-късно се развива и се превръща в Институт за космически изследвания. В нейния състав е включен и Международен ситуационен център.

Към тях по-късно се създава научно-производственото предприятие “Космос”. Това научно-производствено академично звено е новаторско за времето си в Югоизточна Европа. Създадените от него изделия по Националната космическа програма “Шипка” са монтирани на борда на космическия кораб, с който летя вторият български космонавт Александър Александров, както и на борда на автоматичната междупланетна станция за изследване на Халеевата комета по проекта “Венера-Халей” в края на ХХ век. Производството на Азотноторовия завод е сред продуктите, които тогава правят България постоянен и надежден доставчик за огромните пазари на Бразилия, Индия и Китай.

ДСО „Хранмаш“ е гордост за всяка икономика. Изгражда заводи в Ирак, Китай, Германия. Завинаги остават в историята на модерната старозагорска индустрия имената на Атанас Атанасов, Васил Тюркеджиев, Васил Николов, Георги Димов, Иван Иванов и много още, някои от които и днес работят в най-съвременните направления на българската икономика. Със своите 3500 строени годишно апартаменти СМК и с построените промишлени обекти ЗСК, както и техните ръководители Господин Великов и Иван Куцаров, са сред най-добрите в страната. Свой дял в изграждането на Стара Загора имат Строителни войски, сред чиито командири е един забележителен човек – генерал Делчо Желязков Делчев.

Транспортният комбинат с директор Тодор Димитров, в който са включени седем предприятия, с техниката, с която разполага, с кадрите и с богатите си организационни възможности обслужва икономиката не само на Стара Загора, а и на цялата страна.

Изградени са мощни преработвателни предприятия, които имат всеотдайни ръководители: „Винпром” – Иван Мухов, Господин Динев, Радни Куршумов; „Загорка” – Генчо Станчев, Моньо Марков; „Родопа” – Любен Николов; „Сердика” – Трифон Трифонов; Консервен комбинат „Петко Енев” – Стоян Нунев, Запрян Велев, Теньо Андонов.

В Консервния комбинат на ден се получават и обработват тогава по 800 тона домати, в „Сердика” – повече от 400 тона мляко, в Птицекомбината се обработват 40-50 хиляди птици дневно.

Не е възможно в няколко страници да се изброи цялата мощ и производителност на старозагорската индустрия преди промените, нито да се представят десетките хиляди, работещи в нея старозагорци. Днес голяма част от тези предприятия са закрити, други едва кретат. До десетина години може и да отрича някой, че Стара Загора е имала това богатство.

Динко Динев
Снимка:delcampe.net

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉