Любимец на съветското ГРУ, провален като комунистически военен шпионин - ключов фактор в Инициативния комитет на Мая Манолова!

Сигурен съм, че никому не е направило впечатление присъствието в Инициативния комитет на Галевица на някогашния кадрови офицер от комунистическото разузнаване РУМНО Валентин Цанков. За тази негова битност преди 10 ноември 1989 г. няма и сричка в биографията му, която е публикувана в официалния справочник на ИК на Манолова. Да видим кой е той!

Валентин Цанков е роден в Пловдив на 25 август 1956 г. Баща му е бил член на РМС преди 9 септември, осъждан е за дейност срещу държавата, т.е. за шумкарство и просъветски тероризъм. След 9 септември е признат за АБПФК. Полковник от комунистическата армия. Валентин Цанков е на работа в РУ-ГЩ /РУМНО/ от септември 1982 г. и веднага е изпратен на 10-месечен курс във Военно-дипломатическата академия на ГРУ на Съветската армия. Ето, прилагам и официалната му характеристика, с която завършва школата на ГРУ. Член е на БКП от 1975 г. В края на 8-те години е изпратен по предложение на Атанас Семерджиев на задгранична /шпионска/ работа срещу натовска Гърция. Скоро след пристигането си прави пътно-транспортно произшествие, гръцкият гражданин, на когото потрошава колата, го бие с юмруци на улицата, а след като пристигат и полицаи, на практика Цанков се саморазконспирира и е върнат в България.

Когато Ангел Найденов беше военен министър в правителството на Орешарски, Валентин Цанков беше негов най-близък съветник. За това решение на Найденов дали има и други мотиви, освен това че се познава от години със съпругата на Цанков, която също като него е от Димитровград? Въпросът е риторичен, понякога най-заклетите бесепарски "натовци" се оказват скрити лимонки на рашките.
От Фейсбук профила на Антон Тодоров
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив