Видях го там.Баща ми...Той свърши ми гурбета.Вече спи.И викнах: -Сбогом,"еврова"чужбино!

Здравей, Балкане! Сини ми скали!

Здравей, ти моя, "левова"Родино!

Завръщам се.Крещя със глас..

-Сбогом Рим, Мадрид, Чикаго.

Завръщам се.Горял съм като фас.

Здравей, Българийо! И ми е драго!

Не бях простил на никой досега.

Душата молеше.С душевна воля.

И в първа черква влязох на мига.

Да паля свещи.Богу да се моля.

Видях го сам.До църквата.Да проси.

Брадясъл.Стискаше в ръка салам.

Защо живот? За бедните какво си?..

О Боже! Моят татко просеше ей там...

Той беше прашен.Тъжен и унесен.

Помнете, просякът човек е горд.

И слушаше прекрасна птича песен,

псувня му подари един костюмен лорд.

О, Боже мили, аз пари му пращах.

С такава пенсия и честен ще краде.

Мизерна светлина във нощ неясна,

той миличкият с просяци яде..

Парите си на църквата дарявал.

На дечицата.На хората със пот.

За мен се молил.С мене остарявал,

с мен искал да е цял живот...

Целувал е иконите...За здраве.

Сълзите горди стискал си в юмрук.

А после с просяците изиграни,

предъвквал хляб и сухичкият лук.

Родино мила! Теб в сърцата носим.

Но в теб нечисто е сега.Вертеп.

Навън от тебе ние просим..

Родителите ни пък просят в теб...

Красимир Димитров/Кресто Миров/

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉