8:18
На вратата стоят двама студенти от по-горен курс, за да упътват новите кандидати за слава. „Ти къде, бе?“, питат те младежа, облечен с вехта полушубка и с дървен куфар в ръката. „Тук, за тетралното училище“, обяснява той. „Аа, не! Ти не си за тук, ти за по-надолу по същия тротоар – „Толбухин“ 15…“
Младежът стига до посочения адрес срещу сегашното Министерство на младежта и спорта и вижда, че там се намира входът за Зоологическата градина. Връща се и заявява на двамата зевзеци: „Аз съм за тук! И ще стана артист! А вие, ако искате, идете на „Толбухин“ 15″. Според много хора от артистичната гилдия единият шегобиец е бъдещият известен актьор от Военния театър Любомир Димитров, а другият така и си остава в миманса на професията някъде в провинцията.
Така започва артистичният път на Григор Вачков от с. Трънчовица, Плевенско, завършил лозаро-винарското училище в Плевен с директор Руси Русев, бащата на художника Светлин Русев.
„Стана Гришата – разказа ми Татяна Лолова, – който въпреки ума и начетеността си, с тази голяма коса и с възниското чело имаше твърде екзотичен вид, погледна страшно и каза:
- Аз искам да играя нечовешки роли!
Всички полудяхме, толкова неочаквани бяха думите му. А през цепките на дръпнатите му очи излизаха пламъци…“
На приемния изпит задължително се рецитира стихотворение. Вачков започва да декламира „Родина“ от Младен Исаев. Едва завършил първата строфа и ректорът на ВИТИЗ Д.Б. Митов скача от мястото си: „Стоой! Григорчо, пушка да ти насочат, никога не рецитирай повече! Не е за тебе тая работа…“
Младежът спечелва комисията с любимите си хуморески на Чудомир, а Д. Б. Митов лично се заемо с обучението му. Носи му книги от личната си библиотека, привиква го в кабинета си и нарежда: „Като ги върнеш след седмица, искам да ми ги разкажеш…“
Приетите студенти започват обучението си при проф. Филип Филипов, но още през втората година ги поема проф. Стефан Сърчаджиев. В този випуск са бъдещите големи актьори Татяна Лолова, Никола Анастасов, Гинка Станчева, Досьо Досев, Хиндо Касимов и др.
Един ден няколко души от група излизат от някогашното кино „Славейков“ на едноименния площад. И близо до мястото, където скулпторът Георги Чапкънов сложи да седят Петко и Пенчо Славейкови, развълнуван от филма, Григор Вачков се провиква: „Дойде нашият ред! Вече ще сме ние! Няма да мине киното без нас!“. И позна. Сбъдна се и голямата му мечта – наистина изигра „нечовешки роли“.
На 31 декември 1958 г. 26-годишният Григор Вачков се жени за 17-годишната Силвия Петкова. Докато чакот реда си в райсъвета, отиват в ЦУМ, все още голямата атракция на София, където току-що са пуснали някакви красиви шалове. Опашката за тях – километрична.
Гришата прави фуния с ръце и извиква с йерихонския си глас подобно Боримечката над Клисура: „Ееей, хорааа! След малко ще се женяяя! Дайте път да купим един шал на невестатааа!“ Тогава Вачков все още е абсолютно неизвестен, но хората от опашката весело ръкопляскат и пускат красивата булка до щанда.
Гришата е на снимки във филма „Дом на две улици“, когато се ражда дъщерята Мартина
Той е навътре в морето и след като напразно го викат по радиоуредбата на плажа, композиторът Светозар Донев доплува до него, за да му каже. От щастие и вълнение Вачков едва не се дави. Семейният албум пази снимка, на която той току-що е излязъл от морето, мокър, с весело вдигнати ръце и щастлив, щастлив…
„Докато бях бременна, той поне хиляда пъти ме е питал какво ще бъде и сам си отговаряше: „Момче! Искам момче!“. А когато дойде пред родилното, от радост скачаше едва ли не чак до втория етаж. Лекарите казваха, че такъв луд баща никога не са виждали“, спомня си Силвия.
Така към щастието от първата по-голяма роля се прибавя и щастието от първородната дъщеря. В „Дом на две улици“ играе легионера Гуни Хуната с особено вдъхновение. „Беше един такъв крив – разказа ми Силвия Вачкова, – с цирей на врата и много злобно излъчване. Бях впечатлена как на един толкова добър по душа човек така лесно му се удава да бъде лош на екрана. Но тогава нямах и представа какъв голям актьор ще стане от него.“
Не само заради хронологията трябва да уточним, че всъщност първото участие на Григор Вачков в киното е миниатюрна безмълвна роля на монтьор в работилница във филма „Звезди“ на немския режисьор Конрад Волф. Този филм на сценариста Анжел Вагенщайн излиза на екран през 1958 г. и печели специалната награда на журито в Кан през 1959 г.
Не такова щастие обаче спохожда Григор Вачков, когато снима най-обичания си филм – „Последно лято“ на Христо Христов, по сценарий на Радичков. Тогава Силвия е бременна за втори път и актьорът отново таи надежда за син. Навръх 24 май, когато е в петия месец, такси удря шофираната от нея кола на кръстовището до ЦДНА. Започват проблемите и Силвия често лежи в болница.
Снимат „Последно лято“ край язовир „Пясъчник“ до град Съединение и почти всяка нощ Гришата идва с кола от Пловдив да я види и да й даде кураж. В средата на септември тя ражда мъртво бебе, пак момиче. През цялата нощ Гришата будува с лекаря, молейки се да не случи най-лошото и с жена му.
На сутринта влиза в стаята заедно със Сузи, съпругата на Радичков. „Носеше огромен букет, засмян, с грейнали очи, сякаш наистина съм му родила син. Какво му е коствало да изиграе тази роля, сам си знае. Но аз знам, че на душата му е било страшно тежко.
След този случай той изведнъж се състари“, разказа ми Силвия Вачкова.
Между тези два съдбоносни за актьора филма, за около 13-14 години той изигра куп роли – на селяни, работници, шофьори, зевзеци и най-често на някакви чишити с комедийна окраска – „Хитър Петър“, „Бедната улица“, „Призори“, „Хроника на чувствата“, „Тютюн“ , „Смърт няма“, „Непримиримите“, „Веригата“, „Невероятна история“, „Старинната монета“, „Горещо пладне“, „Привързаният балон“ и др.
Особено щастлив е Григор Вачков, когато получава ролята на Александър Карев във филма на Владислав Икономов и Любомир Левчев „Гибелта на Александър Велики“. Тя е първата му главна и истински драматична роля. Играе бригадир на голям строителен обект, който се противопоставя на матрицата на соцсистемата и затова системата го изхвърля.
В този филм ролята на дъщеричката на Карев играе Мартина, тогава 7-8-годишна. В епизода с нея Вачков – с блесналите очи и грейнало от щастие лице, е най-истински, просто чудесно изигра себе си.
Може ли един петел да бъде женски?
Може! Каза го капитан Димитър Бомбов, по-известен като Митко Бомбата, и то в Париж – сърцето на Франция, която е избрала галския петел за свой национален символ.
Култовата реплика „Но петелът е женски, господине!“Гришата в ролята на Митко Бомбата произнесе в епизода „Трите удивителни“ от сериала „На всеки километър“. След неговото излъчване по БНТ Григор Вачков и Стефан Данаилов станаха най-популярните българи, а приятелството им – пословично.
Двамата са поканени за сериала без пробни снимки, но с различен филмов опит зад гърба си. Вачков е точно с 10 години по-голям, вече се е снимал в 19 филма и е една от ярките звезди на Сатиричния театър. Данаилов тъкмо е завършил ВИТИЗ и пратен по разпределение в Пловдив.
Има участие в 7 филма, но в „Следите остават“ е още дете, „Понеделник сутрин“ е забранен, а „Първият куриер“ още няма премиера. Препоръчва го Любомир Шарланджиев, единият от двамата режисьори на сериала, снимал Ламбо преди това в „С дъх на бадеми“.
„Гришата беше в един клас със сестра ми Росица и аз го знаех – разказа ми Стефан Данаилов, – но не бяхме близки. Когато се разбра, че ще играем заедно в „На всеки километър“, се притесних дали няма да ни изиграе лоша шега възрастовата разлика, тъй като по сценарий сме почти връстници. От самото начало на снимките обаче той свали възрастовия гард и беше толкова добър и коректен, че никога не съм имал притеснения от него пред камерата.
Още в един от първите епизоди Гришата произнесе към мен репликата: „Брат ми, брат ми!“ Нямаше я по сценарий, той си я измисли и тя се превърна в най-честото обръщение между двамата.“
През 1969 г. БНТ излъчи първите 13 епизода от сериала „На всеки километър“. Снимането на тях и на следващите 13 епизода откъсва за почти 5 години Григор Вачков от театъра, но му създава такава популярност, каквато май не е имал нито един друг български актьор. Народът го нарече Митко Бомбата по името на филмовия му герой.
Творческият колектив на сериала има над 500 срещи със зрителите в градове, села, заводи, училища. Бях на такава среща във Видин и помня как шумната и развълнувана като море спортна зала буквално онемя, когато Гришата Вачков започна да обяснява как е снимана прословутата сцена с питона. После хората от първите редове се юрнаха и го вдигнаха на ръце.
На ръце го носят и в Перник, а един мъж непрестанно го щипел. „Защо ме щипеш?“, пита учуден актьорът „Па отде да знам!“, отговаря ошашавеният от близостта си до Митко Бомбата перничанин.
На среща в Созопол баща моли Вачков да гостува в дома му. Имал болно дете и то щяло много да се зарадва, ако види и пипне Митко Бомбата. Гришата отива и го взема в прегръдката си. „То се гушка в мен и чувствам как сърчицето му тупка, тупка, ще се пръсне от радост“, споделя после актьорът със съпругата си Силвия.
С тази изключителна популярност и невероятна човешка обич към Гришата много пъти се сблъсква и най-добрият му приятел – писателят Йордан Радичков. И както само той може, го описва в разказа си „Всеки ден в гората“. Двамата са на Пловдивския панаир. „Беше много неудобно, защото Григор Вачков гледаше панаира, а от своя страна панаирът гледаше него – пише Радичков. – Подир актьора вървеше цяла тумба мургави хлапаци, а три жени се дърпаха за фустите и си викаха една на друга: „Глей, ма! Глей, ма!“ Те така извъртат главите си, за да гледат актьора, че пропадат в една дупка пред монтираната на открито австрийска валцова мелница.
„Насреща ни се зададе колоездач, и той изкривил врата си подобно на египетска рисунка, за да може да гледа Григор Вачков, и тъй както въртеше педалите и се носеше с велосипеда си като египетска рисунка, се блъсна в един железен стълб“, пише още Радичков в разказа си.
А на циганска сватба в едно берковско село толкова се впечатляват от присъствието на мургавия като самите тях актьор, че го слагат до 14-годишната булка, а 15-годишния младоженец пращат да цепи дърва за огньовете, на които къкрят сватбарските манджи.
Артистът не обича прякора си Митко Бомбата, а популярността го притеснява. Веднъж в София го среща подпийнал мъж и свойски го тупа по рамото: „О, Бомба! Как си бе, Бомба?“ Вачков го отблъсква и ядосан казва: „Какъв Бомба съм ти аз, човеко?“ После въздъхва пред Силвия: „Защо никой не смее да бутне Апостол Карамитев и да му викне: „Как си бе, любимец 13?“
През 1980 г. Георги Дюлгеров започва снимките на „Мера според мера“ и търси актьор за Постол войвода, който да му прилича физически. А като човек войводата бил сухоляв, с изпито лице и „средно на бой, со мустаки, но файкеше место“.
Току-що приятелят на Дюлгеров Едуард Захариев е заснел Григор Вачков в „Мъжки времена“, където актьорът прави изключително силна драматична роля. Един ден Вачков вози двамата режисьори с колата си. „И изведнъж в огледалото за обратно виждане съзирам само очите на Гришата. Страхотни очи! С много мъка в тях, с много доброта, с много ум, пълноценни едни такива… И си казвам: Къде съм тръгнал да търся портретна прилика за Постол войвода?!“, обясни ми Дюлгеров избора си на Григор Вачков.
Ролята на Постол войвода е втората централна роля в „Мера според мера“. Той е бащата и патрирахът на македонското четническо движение, който в един момент влиза в конфликт с главния герой Дилбер Танас. От 20 епизода Дюлгеров успява да заснеме само два. Единият е на чардака, когато Постол войвода раздава правосъдие, другият – когато с четата си дебнат да застрелят Вели Пехливан.
И в двата актьорът играе толкова гениално, че не се налага втори дубъл. Просто прави нещата от раз. Въпреки това кара режисьора да снимат още дубли, но той не го прави. След смъртта на Гришата му идва да си отреже главата, че не го е послушал. Ако имал такива дубли, е можел да ги използва в другите серии.
Дюлгеров иска да започне живота на Дилбер Танас (Руси Чанев) като чобанин със сцена как той изражда агне. Само че повечето от овцете вече са се оагнили, бременни са няколко кози.
Овчарят знае на коя предстои да роди най-скоро, връзва я с въже за едно дърво и снимачният екип по цял ден виси с камера до нея. Тя обаче въобще не дава признаци. Един ден овчарят казва, че ще се агни овца, но агнето ще е мъртво.
Все пак снимат раждането и после Дюлгеров разказва това на Свобода Бъчварова, по чиято книга „Литургия за Илинден“ е писан сценарият.
„Ау, това е много,
много лоша поличба!“,
възкликва писателката
Снимките на „Мера според мера“ започват на 3 март. Гришата винаги носи със себе си хапчета и когато облича дрехите на героя си, ги дава на Дюлгеров: „Вземи ги, че може да изпаднат от пояса ми. Ако ме заболи сърцето, ще ми ги дадеш.“ При аутопсията се разбира, че сърцето е най-здравият орган в цялото му тяло.
На 8 март Вачков вдига купон за дамите в снимачния екип, на 10 март снима и си тръгва за София. На 12 март Силвия Вачкова се обажда на Дюлгеров да изпрати Мартина, която във филма играе ролята на Лимбийка, веднага в София, а той да си търси друг актьор за Постол войвода.
В нощта срещу 12 март Григор Вачков получава тежък инсулт и е закаран в Правителствената болница. На 18 март издъхва без да дойде в съзнание.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук