Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се, -
като окъсан Рибен буквар,
подел хиляда осемстотин и четирийсе.
Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките - от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.
Защо пък не? В мечтите няма цензура,
мечтите греят в синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.
Никола Вапцаров
Източник: Никола Вапцаров Стихотворения, 1989, Български писател, София
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук