Той оставял парфюмирания дворец, за да се потопи в неподправените аромати на смазка, пара и пушек.
Понеже е цар, Борис можел да кара влак и без документ. Монархът обаче спазва закона, изкарва редовния курс, взема изпита с отличен и получава диплома за машинист първа класа. Тапията му дава право да управлява пътнически влакове. Никога не е допускал инциденти!
В спомените си руският офицер Михаил Каратеев разказва за една неочаквана среща на гара Търново-Сеймен, сега Симеоновград:
“Една вечер някой пусна слуха в казармата, че на следващия ден с влак от София през Търново-Сеймен за Ямбол ще пристигне цар Борис. По нашето руско разбиране това беше изключително събитие. И понеже официално никой от местната власт нищо не ни съобщи, а и в града не се забелязваха никакви приготовления, помислихме, че това са празни приказки.” Каратеев и неколцина приятели решават да проверят. Влакът пристига и те виждат машиниста, облечен в кожена куртка, с каскет и гаечен ключ в ръката.“Неговото слабо лице и дълъг нос ми се сториха твърде познати”, отбелязва очевидецът.
“А, руские офицеры!”, обръща се към посрещачите човекът с каскета. “Ты тоже руский?”, пита го Каратеев.
“Нет, я болгар”, отвръща той...
В този момент се приближава началникът на гарата и сопнато казва: “Карай, защо още стоиш и кого чакаш. Разписание гониш, драги!” Машинистът изпълнява командата, качва се в кабината, надува свирката, маха с ръка и потегля. “Братцы, та това е самият цар!”, светва му на един от братушките. Началникът потвърждава, че това е Борис ІІІ, а те го питат защо го е смъмрил.
“На него това му харесва, знаем му вкуса”, казва жепеецът и добавя: “На нас началството ни е заповядало “да не го познаваме” и да се отнасяме така, както към редови машинист.”
Понеже е цар, Борис можел да кара влак и без документ. Монархът обаче спазва закона, изкарва редовния курс, взема изпита с отличен и получава диплома за машинист първа класа. Тапията му дава право да управлява пътнически влакове. Никога не е допускал инциденти!
В спомените си руският офицер Михаил Каратеев разказва за една неочаквана среща на гара Търново-Сеймен, сега Симеоновград:
“Една вечер някой пусна слуха в казармата, че на следващия ден с влак от София през Търново-Сеймен за Ямбол ще пристигне цар Борис. По нашето руско разбиране това беше изключително събитие. И понеже официално никой от местната власт нищо не ни съобщи, а и в града не се забелязваха никакви приготовления, помислихме, че това са празни приказки.” Каратеев и неколцина приятели решават да проверят. Влакът пристига и те виждат машиниста, облечен в кожена куртка, с каскет и гаечен ключ в ръката.“Неговото слабо лице и дълъг нос ми се сториха твърде познати”, отбелязва очевидецът.
“А, руские офицеры!”, обръща се към посрещачите човекът с каскета. “Ты тоже руский?”, пита го Каратеев.
“Нет, я болгар”, отвръща той...
В този момент се приближава началникът на гарата и сопнато казва: “Карай, защо още стоиш и кого чакаш. Разписание гониш, драги!” Машинистът изпълнява командата, качва се в кабината, надува свирката, маха с ръка и потегля. “Братцы, та това е самият цар!”, светва му на един от братушките. Началникът потвърждава, че това е Борис ІІІ, а те го питат защо го е смъмрил.
“На него това му харесва, знаем му вкуса”, казва жепеецът и добавя: “На нас началството ни е заповядало “да не го познаваме” и да се отнасяме така, както към редови машинист.”
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук