9:10
„Ако се вгледате отблизо, ще се уверите, че нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Извънземни букви, някои напомнящи латинските, други, неприличащи на нищо видяно от земните езици, са подредени в думи и изречения, които е трудно да повярваме, че са писани от човек“ – описва научният журналист от университета в Аризона Даниел Столт, който следи отблизо работата на Ходжинс.
Ръкописът на Войнич съдържа над 170 000 отделни глифа оригинални изображения, съставящи тайнствената му писмена система, отделени един от друг чрез малки паузи. Повечето глифове са изписани с едно или няколко прости движения на птиче перо, но със завидно майсторство, показващо, че системата е била съвършено позната на автора и той постоянно си е служел с нея. По-дългите паузи разделят писанието на 35 000 думи с различна дължина. В него се откриват специфични фонологични и ортографични закони, каквито срещаме във всеки език – например определени букви се явяват по-често в дадена дума (като гласни и съгласни), някои никога не следват други, трети са удвоени, четвърти – не.
Статистическите анализи показват, че става въпрос за оригинален език със свои особености и правила. Някои букви напомнят на римските, други приличат на арабски числа, трети на символи, използвани в латинските съкращения или в италиански средновековни кодекси. Но познатостта стига и замръзва дотук. Оттам нататък започва непонятното, неразгаданият смисъл, криптираната логика на един разум, който не се поддава на никакъв прочит.
ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЗАГАТКА
Произходът на ръкописа, неговото авторство и мястото на създаването му са неизвестни. Пътят на книгата е толкова странен, колкото и самата тя. Първият й собственик е алхимикът Георг Бареш, който през 1637 г. моли за помощ в декодирането й Атанасиус Кирхер – немски учен, йезуит, занимаващ се с криптология, физика, естествени науки, лингвистика, антична история, теология и математика. Три години по-късно алхимикът подновява опитите си да привлече Кирхер към ребуса, а писмото му на латински се пази и до днес в архивите на Папския Григориански университет в Рим. След смъртта на Бареш преди 1662 г. манускриптът е взет от Ян Марек Марци, чешки доктор и учен, ректор на Пражкия университет, който го изпраща заедно с придружително писмо от 19 август 1666 г. директно до Кирхер.
„Преподобни и достопочтени господарю, отче в Христа – пише Марци до Кирхер. – Тази книга, завещана ми от скъп приятел, поверявам на теб, мой най-ближни друже Атанасиус, още щом тя попадна в ръцете ми, тъй като съм убеден, че тя не би могла да бъде разгадана от друг, освен от теб. Д-р Рафаел, учител по чешки език на Фердинанд III, тогава крал на Бохемия, призна, че е принадлежала на император Рудолф и че той платил на приносителя й 600 дуката. Според него авторът й е Роджър Бейкън, англичанинът…“.
Съдбата на криптографския „Свещен Граал“ потъва в неизвестност до появата й на разпродажбата, организирана от йезуитския орден и купуването й от Войнич. Съпругата му, писателката Етел Лилиан Войнич, продължава опитите с дешифрирането, а в края на живота си го завещава на секретарката на Войнич и своя приятелка Ан Нийл. Нийл продава униката на антикварния търговец Ханс Краус за 24 500 долара. Тъй като за него не се намира повече купувач, Краус решава да го дари на Йелския университет през 1969 г., където е и днес под каталожен номер MS 408.
Уникалният ръкопис е изследван от десетки лингвисти, историци и световноизвестни разбивачи на кодове, сред които са Уилям Фридман – криптограф от американската армия, служил и през двете световни войни, който през 1952 става главен криптолог на Националната агенция за сигурност, САЩ, и бригаден генерал Джон Тилтман, криптограф и криптоаналитик от британската армия, постъпил в разузнаването през 20-те години на ХХ в.
НЕПРИЛИЧАЩ НА НИЩО ПОЗНАТО
Ръкописът на Войнич не прилича на нито един европейски език. В него няма думи, съставени от над 10 глифа, същевременно се срещат твърде малко еднобуквени или двубуквени думи. Разпределението на буквите в думите също е свръханомално. Някои букви се появяват само в началото на дума, други само в края, а трети само в средата. Докато семитските азбуки са с много букви, които се пишат различно в зависимост от позицията им – в края, по средата или в началото на думата, буквите от латинската, гръцката и славянската азбука се изписват принципно по един и същи начин, независимо къде се намират в думата. Аномална е и честата употреба на една и съща дума, която изниква до три пъти в ред, което е нетипично за европейските езици. Думи, различаващи се само с по една буква, се повтарят също с необичайна честота, което превръща дешифрирането в „ескалираща фрустрация“, както отбелязва Елизабет Фрийдман – криптоанализатор и пионер в американската криптография, която през Втората световна война участва в декодирането на кода „Енигма“ на германското военноморско разузнаване.
Илюстрациите в ръкописа на Войнич съответстват на разделите му. В „Билкарския“ раздел са изрисувани неизвестни растения, части от които са представени в увеличен размер, сякаш гледани под лупа, със съответни описания и обяснения. В „Астрологическия“ дял са включени диаграми с универсални символи като луни, слънца и звезди. Изобразени са и 12-те зодиакални знаци. „Анатомичният“ е с непрекъснат текст, украсен с голи женски тела, къпещи се във вани или басейни, свързани с тръби, напомнящи на човешки органи. „Космологичният“ също е пълен с кръгови диаграми, чийто смисъл е непонятен. Върху разгъващите му се страници се виждат карти с шест острова, пътеки, замъци и подобие на вулкан. „Фармацевтичният“ съхранява рисунки на части от билки с подробни указания, придружени от аптекарски съдове. Вероятно по-дългите текстове са рецепти. „Рецептурникът“ е с кратки абзаци, разделени със звездообразни символи.
Източник:/168chasa.bg/
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук