Българските кино и театър се качиха на небето! ПОКЛОН!!!

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51 г. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

Вторият и съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки).

Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота и. За първи път се виждат в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Двамата са заедно до смъртта му през 1974 г.

Стоянка Мутафова умира на 6 декември 2019 г. след влошено здравословно състояние.


Тодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в гр. Шумен.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.
Работил е в театрите в Смолян (1965 – 1966), Шумен (1966 – 1967), Пловдив (1967 – 1969), в столичните „Сълза и смях“ (1969 – 1971), театър „София“ (1972-1990) и Театър 199.


Стената на славата пред Театър 199 - пано с отпечатъци, послание и шарж на Тодор Колев.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Участва в над 40 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.

Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент-преподавател. В последствие получава научната степен доцент.
В началото на демократизацията става народен представител в VII ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992 – 1993 г.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.
През септември 2007 г. Комисията по досиетата към 40-то Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдоним Петров.

Автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем... с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). През 2008 г. става водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV. Колежка във воденето тогава му е Радост Драганова.
Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 година по ТВ7.

Умира на 15 февруари 2013 г. в София след тежко боледуване от рак на белите дробове.


Стеафан Данаилов

От 1964 до 2014 г. е женен за Мария Димитрова Данаилова (1937, Горна Оряховица – 22.04.2014, София).

Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.).[10] Има доведен син от брака си с Мария Данаилова – филмовият и телевизионен продуцент Росен Цанков.

През ноември 2018 г. Данаилов разкрива, че е диагностициран с болестта на Паркинсон.
На 10 октомври 2019 г. е приет във Военномедицинска академия поради насъбрала се вода в белите му дробове. Седмица по-късно Данаилов е поставен в изкуствена кома. Той се събужда от комата на 17 октомври.

Стефан Данаилов умира в болницата на 76 години от полиорганна недостатъчност в 00:15 часа на 27 ноември 2019 г.

Георги калоянчев

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) – в ролята на циганчето Сали, е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко“ (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта“, фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969), Риксата в „Привързаният балон“ (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей“ (1969), Езоп в „Езоп“ (1971), „Неочаквана ваканция“ (1981), „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981), „Бон шанс, инспекторе!“ (1984), „За къде пътувате?“ (1986) „Големите игри“ (1999) и „Рапсодия в бяло“ (2002). Играе в над 50 филма.

През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Бай Ганьо се завръща от Европа“. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец от близо половин век.

Автор е на автобиографичната книга „Жив съм, ваш съм!“ (1998; 2000 – II издание).

Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉