Не си спомням да съм ял толкова вкусен горещ хляб със сирене и домати дори във Франция

С дядо ми Иван с каруцата купувахме една торба с горещ хляб от фурната.Той ми даваше една буца сирене и домати.Не си спомням да съм ял толкова вкусен горещ хляб със сирене и домати дори във Франция на Френската ривиера в 5 звезден хотел в който сме почивали.Докато Ристана раздаваше пенсиите и баба ми Мария си поставяше палеца-тогава отпивах от най-сладката боза в големи стъклени шишета и пластмасови капачки на разклона за Рашовица и Пърличево.В четвъртъх ходех до магазина до фризьорката с колелото да вардя ред за карантия...

Не си спомням по вкусна лимонада и етър с железни касетки нардени в мазето ни да съм опитвал на вкус дори сравнявайки ги с френски вина в хотел за 1000 евра на нощ...Баба ми даваше една паничка със захар и зобехме ягоди срещу ТКЗСто на воля..Да споменавам ли българските вкусни домати от помпената станция за които си спомням че помагаха български турци и си изкарваха пари както сега берат масливи в Гърция.Гледайки Врачански балкан-естествената вкусна селска храна и свободата на село Замфирово това наистина беше Раят на света.Баба ми Мария гледаше пуюки и кокошки разбира се.Когато заколяше кокошка и направеше селска супа исках винаги допълнително.Не си спомням талкова вкусна манджа дори сега сравнявайки ги в изисканите скъпи хотели , които посещавам в България във връзка с професията ми..Аз незнам какво е био продукти както сега има етикети в големите супермаркети в София.

С баба ми беряхме най-вкесните круши сладуши и за да си докараме някой лев взимахме автобуса за Берковица.Там на пазарчето торбата ни с пловдове веднага се разграбваше..Баба ми Мария/майката на моята майка Райка Божкова/ приготвяше най-вкусните мекици на света за закуска.Билковият чай ,който приготвяше от градината ни беше несравнимо ароматен.Имах привилегията като внук на Иван крайшника да пия прясно издоено мляко от овцете и в една купичка прецедено през марля да го дробя с вкусен къшей хляб докато пладнуват овцете.С моето колело носех вода и храна на кучето ни което охраняваше бустана.Понеже нямахме череши от малък знаех при старият язовир на селото къде има плодни дръвчета и тайно си набирах по една торба.Дядо ми Иван Минов крайшника беше много трудолюбив.Беше наел един трактор и така направи коритото на реката до язовира на Рашовица да минава покрай нашата градина.С една мотика отбиваше водата и всекидневно напояваше пипера , доматите , краставиците , боба.Колко много чушки нижехме с баба за зимаска ние си знаехме.Сиренето ,което приготвяше в тенекии не мога да го сравня дори в ресторанти , когато съм живял и работил до Париж /Франция/.В село Замфирово началато на 70те и 80 те кипеше живот.Хората се препитаваха от земеделие и животновъдство...Всичките бяха усмихнати и дружелюбни..Имаше през лятото много деца и местни също.Ние бяхме и останахме приятели за цял живот...

Др. Йовица Божков-София/специалист по кардиология и вътрешни болести/

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉