Най-голямата дунавска трагедия през 1989 година

Утрото на 10 септември 1989 г. Покрай Галац срещу течението на Дунав пълзи шлепов конвой от няколко секции. Тласкачът отзад е „Петър Караминчев“ от БРП-Русе, който плава със скорост около 8 km/h срещу течението от Измаил за Русе с 6 шлепа, натоварени с  10 000 t въглища и руда. Капитанът му Георги Ангеловски е с професионален опит. 

В този район реката е дълбока 15 m и има силно течение. Около 8,20 ч над реката се спуска гъста мъгла. Видимостта е под 40-50 m и повечето кораби хвърлят котва, но точно в това време румънският пътнически кораб „Могошоайа“ отплава.  Около 8.30 ч. румънският кораб пресича курса на българския тласкач и се сблъсква фатално с шлеповете му.

Това, което последва в дните, месеците и годините от румънска и българска страна в най-голямата дунавска трагедия, може да се счита за „образец“ на информационно затъмнение, обработка от специалните служби и неясноти на различни нива.

На 11 септември с няколко реда БТА съобщава за сблъскване на румънски и български плавателни съдове край Галац. На 12 септември е публикувана съболезнователна телеграма на Тодор Живков до Николае Чаушеску за човешките жертви. И дотук. Следва оскъдна информация: българският капитан е задържан в Румъния, после върнат в България, следствието продължава, осъждат капитан Ангеловски, следва обжалване на присъдата…Според  версията за трагичното произшествие, край Галац имало две трасета за корабите. В неделното утро българският конвой се е движил не по правилното трасе. 

Видимостта била ограничена от лека мъгла, но тласкачът не бил включил необходимата светлинна сигнализация. Минути преди произшествието от пристанището на Галац тръгва корабчето „Могошоайа”. Версиите с колко екипаж е бил и накъде отплава обаче са две и взаимно си противоречат. Според едната румънският плавателен съд побрал в себе си около 200 души, над допустимото. Това били развеселени сватбари, които отивали до отсрещния пристан Писика, за да празнуват. Според другата, корабът побирал 600 души, но за щастие в този ден имало 169 пътници и 10 души екипаж, които били екскурзианти тръгнали за украинския град Рени.

След като „Могошоайа” прави ляв завой, препречва пътя на българския моторен тласкач и катастрофира . Челната шлепова секция надвисва над корабчето, обръща го, преминава над него. „Могошоайа” потъва на дълбочина над 10 метра. Корабът е дълъг 60 m, но получава голяма пробойна и потъва за 15 мин. Българският кораб се разминава с леки повреди. На сигналите за помощ първи се отзовава българският тласкач „Витоша“, минаващ в това време край мястото на инцидента.Малцина оцеляват, между тях един от екипажа – корабният механик. Чудото се случва с петгодишно момченце: бащата, майката и сестра му загиват, но детето се хваща за празна пластмасова петлитрова туба и остава над водата…

Специалните служби заграждат района, там работят и разследват само румънски пожарникари, водолази, медици, следователи. Не са допуснати представители на БРП, нито международни експерти. Хората на „Секуритате“ отнемат камерите и фотоапаратите на журналистите. Официално са обявени 118 удавени, слуховете говорят за много повече.

Според румънците всички жертви са намерени и идентифицирани, някои открити в рибарски мрежи надолу по течението, а едно дете извадено под кораб край Русе. Галацкият съд дава 10 години затвор за капитана. Споразумение между президентите Илиеску и Желев връща Ангеловски в България, където дочаква решението на румънския върховен съд. Според неофициална информация близките на загиналите получили по 1700 долара обезщетение от румънски институции.

 Източник: www.blitz.bg, www.airgroup2000.com

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉