6:58
Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове пръснати в различни кътчета на страната. Производител на мечтаните от трудещите се маси панагюрски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците се извиват километрични опашки.
Тогава хубавите луканки, суджук на подкови и някои видове колбаси, са дефицитна стока, която се появява в търговската мрежа от време на време и който е можел да си позволи е трябвало връзки, за да си купи.Най-масовите т.н.малотрайни основни марки са салам „Камчия”, „Хамбургски” и „Телешки”, кренвирши, сарфалади, дебърцини и др. Колбасите от най-ниския ценови клас народът им дава името „Кучешка радост”.
За деликатес се считат филе “Елена”, салам „България” – класически луканков салам, „Амбарица”, Деликатесният”, луканковия "Мусалла", "Пражка шунка" от бут, лебервурстът и др. Вкусът и качеството на колбасите ни тогава кара поетът Орлин Орлинов да възпее бившия социалистически монополист ”Родопа” в грандиозна поема, която завършва с високопатриотичния въпрос "Такива салами да има в Маями?"
Всичко си имахме по соца,най-големия си възход България постига при Живков.Луканка не ни и трябваше защото си правехме домашна истинска.
ОтговорИзтриванеПълни глупости. Имаше всякакви луканки свободно. Вярно, бяха по скъпчки, но то и сега има такива, които не всеки може да си похапва.
ОтговорИзтриванеСега и да си купиш , в луканката вече има всичко друго,но не и месо. Качеството е супер ниско вече и е отрова ,която разболява.
ИзтриванеКачеството не може да бъде хем СУПЕР,хем НИСКО!
ИзтриванеДа си ги ядат , това което се произвежда не е добро !
Изтриване