7:04
То и за младите, доколкото останаха, също е мизерия и мъка. Олиото, като го купим, вече с капкомер да го ползваме, зеленчуците тази есен не паднаха, а скочиха и не можахме да си сложим изгодно малко зимнинка.
Какво ли ни чака с топлото и светлото, не ни се мисли. Такива страхотии се говорят за цените, че човек не знае какво ще стане занапред. С пандемията нещата също не вървят на добре, един набор го изкара вируса и казва, че един месец след това продължава да пие по три шепи с хапчета всеки ден. Да не знае човек кое да избере – аптеката или хлебарницата. Добре, че поне времето е благосклонно, та все още е топличко.
Все по-трудно става с отоплението, дървата поскъпват. А и никой не знае какво ще става занапред. Как и с какво ще се отопляваме по малките градчета и селата. Все за някакви европейски директиви се говори, щели да ни забраняват дървата и въглищата, не било съвременно, не било екологично, цапал се въздухът.
Бащите ни, дедите ни как живееха, как се отопляваха, как не нарушаваха екологичното равновесие и не унищожаваха българската гора. Сечаха я, ама и засаждаха. А сега тировете с дървесина хвърчат към границата, някой си пълни гушата, а накрая ние, пенсионерите, ще плащаме сметката. Все за мафия се говори, сега разбрахме, че и дървена имало. Труден, много труден стана животът за българския пенсионер.
Васил Тодоров, Мездра
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук