Турчин искаше да ме купи за булка по време на круиз в Турция през 1982 г.

Тръгваме с тогавашният ми съпруг на едноседмичен круиз в Гърция и Турция. Беше нещо като позакъснял меден месец, или сватбено пътешествие. Няколко години по-рано бях ходила още като ученичка заедно с майка в Истанбул . Трябва да е било 77, или 78 година и ни бяха предупредили да не ходим никъде сами двете, а винаги да бъдем в група. Ние обаче изобщо не се съобразявахме и си обикаляхме навсякъде сами, но тогава не сме имали никакви проблеми.

Така че, когато пристигнахме с кораба в Истанбул няколко години по-късно и съпровождана от съпруга си, се чувствах спокойна и в свои води, непредполагайки колко много греша! На корабът докато още обикаляхме из Гърция се сприятелихме с още едно младо семейство български турци. 

Те ни предложиха докато сме в Турция да се движим заедно, за да ни превеждат и ако искаме да си купим нещо, да направят пазарлък.Корабът беше акостирал на пристанището в Истанбул и щяхме да останем там през следващите три дни . Още първият ден решихме да отидем с нашите нови приятели до Капълъ чарши. 

Тук е мястото да дам и няколко други подробности. Бях на 21 години и седем месеца преди това пътуване, бях родила дъщеря си. Все още бях доста позакръглена след раждането, доста пищна както в бюста така и в дупето. Още по пътят до Капълъ чарши ми направи впечатление, че турците буквално ме изпиваха с погледи. От всякъде се чуваше само,, Машала“ и цъкане с уста. На няколко пъти почувствах как разминавайки се с някои от тях , уж без да искат се блъсваха отгоре ми и бързо ме пощипваха. Казах на мъжа ми, какво става, но той като че ли не го прие на сериозно.

Бях решила да си купя кожух от Турция. За това се бяхме насочили към кожарските магазинчета на „Капалъ Чарши"/Покрит пазар/. Там на място нашите приятели от кораба, говориха с едни турци, които им казаха, че ще ни заведат в едно магазинче, което било доста по – евтино. Магазинчето се оказа доста забутано. Вътре беше доста сумрачно и в дъното на магазина седяха и пиеха чай трима мъже . Поради някаква причина, без да имам обяснение защо, аз определено започнах да се чувствам някак притеснена.. 

Нещо в погледите им не ми харесваше. Те извикаха нашият турски приятел и започнаха да му обясняват нещо, а той оживено взе да ръкомаха и да показва към нас. В един момент мъжете като че ли се успокоиха. Нашият приятел се доближи до мъжа ми и тихо му прошепна нещо. Видях, че мъжът ми се притесни, хвана ме за ръка и ми каза: – Бързо! Махаме се от тук! Повлече ме подире си, като през цялото време ми повтаряше, че трябва да излезем от пазара. Скоро ни настигнаха и нашите приятели. Аз исках да знам, какво става, но ми казаха, че там е опасно да спираме и че като сме в безопасност, всичко ще ми разкажат. Подтичвайки се върнахме на кораба и тогава ми разказаха какво се е случило в магазина.

Когато нашият човек отишъл да ги пита имат ли кожух като за мен, единия от тях го попитал, каква съм му аз? Той му отговорил, че сме приятели. Тогава онзи му казал, че ме иска за жена. Нашият приятел му отговорил, че аз вече съм омъжена и че с мен е мъжа ми. Оня тогава му казал да пита мъжа ми, иска ли да ме продаде и колко килограма злато ще иска за мен. Нашият човек разбрал, че нещата загрубяват и решил да действа преди да е станало твърде късно. Казал на мъжът ми да ме изведе от там по най-бързия начин. На мен всичко това ми се видя много несериозно, не повярвах на разказа му, но много скоро щях да разбера, че нещата са много по-сериозни, отколкото си мислех.

На другата сутрин тъкмо бяхме закусили и вече се канехме да излизаме за разходка в града, когато изведнъж мъжа ми, който зяпаше през палубата ми прошепна: -Не се обръщай! Ония тримата от магазина са долу и гледат към нас. Направо ми призля . Изведнъж опасността стана реална. Останах на кораба и до края на престоя ни не слязоха повече в Истанбул. Мъжът ми и приятелите ни напазариха всичко каквото исках включително и кожуха. След няколко години, когато се развеждахме с мъжа ми, той каза със съжаление в гласа : -Трябваше да те продам аз теб навремето в Истанбул !

Автор: Мая Ламбова/Използвана е илюстративна снимка от интернет/

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉