Кой се преселва в София? Анкета направен през 1985 година

Факт е, че независимо от съществуващите нормативни ограничения на миграцията към столицата, населението й всяка година нараства с хиляди жители и това й създава много грижи от демографски, икономически и социологически характер.

Какво води новите заселници в столицата? Как се променя животът им в големия град? Какви проблеми имат?

Отговор на тези въпроси дава анкетата, проведена през лятото на 1985 година от Института по социология, която обхвана 1093 души, заселени 8 София през последните пет години.

Данните показват, че "новите софиянци" са предимно млади хора /до 35 години са 59 на сто от изследваните лица/, които често са сменяли местожителството си /74 на сто от анкетираните са променяли жителството си три-четири пъти/.

Приблизително половината от преселниците са от селата, дошли в столицата по причини, свързани със семейството /44 на сто/; с работата /33,5 на сто/ и с повишаване на образованието и квалификацията си /15 на сто/.

Най-разпространените "канали" за мигриране в София се оказват "сключването на брак" и "започването или смяната на работата”.

Една значителна част от учащите се от провинцията, които повишават образованието си в София, след завършване на обучението завинаги остават в столицата, като избират един от вече посочените пътища за миграция. Безспорно за много млади хора големият град е привлекателен център с възможностите си за работа, за социално и културно общуване, за развлечения...

Характерно за съвременния облик на софийските мигранти е порасналото им образователно и квалификационно равнище. По данни от цитираното изследване една трета от всички анкетирани са със средно специално, а още толкова - с виеше и полувисше образование. Но не е тайна, че немалка част от тях идват в отрасли с тежък, неквалифициран и непривлекателен труд, при лоши битови условия в така наречените "дефицитни професии" в промишлеността, строителството, транспорта, обслужването и т.н. Голяма част от софийските мигранти виждат в това единствения начин да се устроят в столицата, като най-бързо решат материално-битовите и жилищните си проблеми. И в пове-чето случаи техните очаквания са възнаградени - например приблизително половината са устроени чрез ведомствено строителство.

В столицата се стича население от всички краища на страната. Представители на различни социални слоеве, софийските мигранти са носители на разнообразна социално-културна информация.

Въпреки че миграцията е нарушила стабилността, характера и интензитета на взаимоотношенията на мигрантите с родните им места, връзката с родителите и роднините се запазва до известна степен в икономическо, културно-битово, духовно отношение.

Разбира се, столичният начин на живот налага промени у ми-гранта, които най-бързо се проявяват в трудовата среда, по-бавно • в нравите, традициите, културата на взаимоотношенията /това е в зависимост и от продължителността на живеене в София, от образователното и културното равнище, възрастта и др./.

Но първичният фактор, който определя поведението на мигрантите в големия град, е семейната среда. А тя по свой начин утвърждава и възпроизвежда типични за селото и провинциалния град битови и културни традиции. Практиката да се поддържат седмични контакти с родните места за мнозинството от мигрантите води до запазване на традиционни за тази атмосфера образци на поведение. Това затруднява и забавя процеса на приспособяване към живота в големия град. А от друга страна, като имаме предвид огромния брой на пришълците в столицата, безспорно е голямото влияние на културата, която те носят, върху стила и облика на София.

Какво са спечелили и какво са загубили мигрантите в резултат на преселването си в столицата?

Анкетираните оценяват по-високо /в сравнение с предишното си местоживеене/ своите жилищни условия в града. Те поставят ударение върху удобствата, които имат в

София /парно, топла вода/, по-малко натежава количествената страна -размерът на ползуваната жилищна площ, която средно намалява в условията на столицата. Въпреки това не е малък делът на заселилите се, които оценяват своите жилищни условия като лоши /26 на сто от изследваните/.

Оценки "повече и по-качествено" /в сравнение с предишното населено място/ те дават на транспортното обслужване, осигуреност та с културни, здравни, училищни и предучилищни заведения, на търговско-битовото обслужване.

Онова, което им липсва, по единодушната преценка на всички, е здравословната природна среда. Замърсеният въздух в София, липсата на пространство, напомнящо им от какво са се лишили с идването си тук, са в противоречие с естествената им необходимост от непосредствена природна среда.

Голямото нервно напрежение, бързият ритъм на живота в столицата, шумът, потокът от бързащи хора по улиците, непрекъснатото строителство навсякъде, накъдето и да погледнеш, са неща, с които те мъчно могат да свикнат, което ги кара понякога да се замислят какво всъщност ги свързва със София и доколко този град е и "техен".

По-голямата част от анкетираните /78,4 на сто/ посочват, че са "привързани" към града, но не са малко и онези, които показват емоционална отчужденост /21,6 на сто/. Последните очевидно не са намерили благоприятна атмосфера за адаптация към социалните, културните, трудовите, психологическите норми на новата за тях среда и моделите на междуличностните отношения в града. Устойчивостта на установените родови и териториални връзки определя социалната "затвореност" на тези хора, което пречи на приспособяването им, ограничава достъпа им до по-широка и богата информация. Това в крайна сметка се отразява отрицателно на активното им включване е цялостния социален живот на столицата. Те свеждат контактите си до семейната общност, предпочитат да общуват със свои земляци, което на свой ред води до изолация и отчуждение. Какъв е изходът за тях? В "бягство назад" виждат решението на въпроса само 11 на сто от всички анкетирани.

А останалите, които в събота и неделя поемат към близки и по-далечни села, за да търсят тишината и уюта на бащини къщи и новопостроени вили, за да изпитат отново радостта от досега с природата, от близостта си до земята? Не се ли самозалъгват те, че в този голям и задъхващ се град им е по-добре?

Списание София,1985 г.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉